Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 120:
Главен недостатък на проекта „Лонг Бийч“ е недостатъчната надеждност и ефективност на неговата обзорно-следящя РЛС SCANFAR. Този комплекс от два радара с ФАР, въплъщаващ най-новата технология към началото на 1960-те страда от постояни повреди и недомислия. Неговата значимост допълнително намалява този факт, че SCANFAR, явявайки се резултат от упростяването на амбициозната програма AN/SPG-59, не е способен да осъществява целеуказанието на ракетите на крайцера. Поради това реалната огнева производителност на крайцера „Лонг Бийч“ се оказва не по-голяма, отколкото тази на ракетните крайцери от типа [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|„Олбани“]], носещи по-старомодни радарни системи.
Още един недостатък на крайцера са неговите значителни размери и цена. Серийното строителство на големи, 15000-тонни, неавионосещи кораби е за американския флот от 1960-те години е прекалено скъпо. Освен това, далекобойният зенитен комплекс „Талос“, проектиран в средата на 1950-те години, се възприема вече за остарял, и неговото поставяне на нови кораби е безсмислено. Планираният за замяна на „Талос“ далекобоен ЗРК „Тайфун“ не е приет на въоръжение заради проблеми с AN/SPG-59; и в резултат, основното противовъздушно въоръжение на американския флот си остава RIM-2 „Terrier“, който напълно може да се носи от много по-малки, 5000 – 10000 тонни кораби.
Като следствие, независимо от неговите значителни възможности, крайцера „Лонг Бийч“ си остава единствен представител на своя клас.
== Състав на серията ==
| |||