Роман Полански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kmmarria (беседа | приноси)
Добавяне на информация: Биография и Кариера
Ред 36:
 
Става известен още като студент в [[Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“|Лодзкото филмово училище]]. Неговият късометражен филм „Dwaj ludzie z szafą“ печели медал на [[Световно изложение|световното изложение]] в [[Брюксел]] през 1958 година. Първият му пълнометражен филм „Nóż w wodzie“ от 1962 година получава номинация за Оскар, за най-добър чуждоезичен филм.
 
== Биография ==
Роден е на 18 август 1933 г. в Париж като Раймунд Роман Тиери. Син на художника Мойжеш Лайблинг и Буля Катз-Пшедборска. Бащата на Роман е поляк с еврейско потекло, а майка му е с руски корени, баща й бил евреин, а майка й – католичка. През 1936 г. Полански заедно с баща си, майка си и сестра си, се местят в Краков. Това трябвало да ги спаси от застрашаващите ги антисемитски настроения във Франция. Заживяли в кооперация на ул. „Коморовска” 9. Най-много мотиви, от този период от живота му, Полански използва във филма „Китайски квартал” (Chinatown).
 
След избухването на Втората световна война цялото семейство попада в краковското гето, делейки жилище с четири, а понякога и пет други семейства. Майката на Роман работи като чистачка в замъка Вавел, превърнат тогава в седалище на главния губернатор, Ханс Франк. През 1941 г. е преместена в Аушвиц, където загива в газова камера. Тогава е била бременна. По същия начин умира и бабата на Полански. Единствено бащата и сестрата на Роман успяват да оцелеят в лагера. След войната сестра му заживява в Париж и никога повече не искала да се връща в Полша.
 
Малкият Полански често успявал да мине от другата страна, благодарение на гъвкавостта си и нееврейския си външен вид. Това го научава на самостоятелност: осъществява контакти с поляци, набавя си необходимите неща, учи се как трябва да се държи като е от арийската страна. Полански живее заедно с баща си от към арийската част когато става свидетел на началото на затриването на гетото през март 1943 г. Баща му успява да направи възможно бягството на Роман, а самият той с останалите жители на гетото се подготвят за въстание. Малкият Полански оцелява благодарение на помощта на поляци.
 
След встъпването на Червената армия Полански се връща в Краков. През последните дни от войната се укрива в скривалище. Няколко месеца по-късно намира вуйчо си, а след това и баща си. В Краков се връща през 1945 г. Заради Ванда Зайончковска, за която се жени година по-късно, бащата сменя името на Ришард Полански. След освобождението отношенията между сина и бащата се влошават. Мойжеш започва връзка с друга жена, която не искала Роман да бъде част от техния нов живот. Полански напомня, че като дете обичащо най-много на света своята майка, не може да прости на баща си, че така бързо загърбва траура; в неговите очи това било предателство. От този момент живеят отделно – баща му подсигурява на Роман пари, за да се издържа, жилище и учител, който да му помогне да навакса изпуснатото.
 
Момчето учи в художествено училище, занимава се също със спорт, но най-много се интересува от актьорство и филми. По време на войната гледа филми през пролука в стената. Това изкуство го впечатлява до степен, в която пожелава да стане режисьор. Не обича да ходи на училище и не се тревожи за оценките. Както по-късно си спомня: „Винаги бях с най-лошите оценки, но учителите ме пускаха, тъй като смятаха, че съм талантлив”. Обожава скаутсвото, в което благодарение на театралните си умения буди възхищението и уважението на своите връстници.
 
== Кариера ==
Роман Полански започва през 50-те години на 20 век кариерата си в [[Полша]] като актьор, а режисьорският му дебют е през 1955 г. През 1961 г. се премества във [[Франция]], а през 1968 г. – в [[САЩ]]. По-късно се завръща в [[Европа]].
 
Когато е на 13 години посещава радио. Работещата там Мария Билижанка, вземайки го най-много за седемгодишен, заради ниския му ръст, започва да го разпитва за неговите интереси. Тогава отговаря, че според него децата, които озвучават радио предаванията звучат изкуствено и представя подготвен монолог – монолог на възрастен човек със селски акцент. Билижанка остава очарована – така Полански получава своята първа работа. Мария Билижанка го включва в пиесата „Wesoła gromadka”, а след това в „Syn pułku”. В последната пиеса изиграва два пъти по-младо от него момче. Благодарение на тази роля привлича вниманието на студентите от лодзкото филмово училище, измежду които и Анджей Вайда, който решава да повери на Полански ролята на Мундек, младия хулиган, в своя дебют „Поколение”. С всяка изминала роля Полански печели все по-голямо признание сред театралното общество.
 
Актьорските училища в Краков и Варшава обаче не искат да го приемат, понеже бащата на Полански притежава малко предприятие, а предприемачите по това време са възприемани като класов враг. „Няма много мъжки роли като за вашата фигура” – така изпитната комисия аргументира своя отказ. През 1954 г. кандидатства в лодзката филмова школа. Там получава техническа подготовка. По време на следването си заснема късометражните филма:
 
* „Rower“ (1955)
* „Morderstwo“ (1957)
* „Uśmiech zębiczny“ (1957)
* „Rozbijemy zabawę“ (1957)
* „Dwaj ludzie z szafą“ (1958)
* „Gdy spadają anioły“ (1959)
* „Lampa“ (1959)
* „Ssaki“ (1961)
* „Le gros et le maigre“ (1961)
* „La Rivière de Diamants“, сегмент от „Les plus belles escroqueries du monde“ (1964)
* „Cinéma erotique“ сегмент от „Всекиму своето кино“ (2007)
* „A Therapy“ (2012)
 
Първият пълнометражен филм на Полански е „Нож във водата” (Nóż w wodzie), от 1962 г., за който получава номинация за Оскар. След неговия успех реализира своята мечта да замине на Запад. Първоначално живее във Франция, а след това във Великобритания, където реализира филмите „Отвращение” (Wstręt) с Катрин Деньов и „Задънена улица” (Cul-de-sac), през този период си сътрудничи с Жерар Браш, с когото написва също така сценария за „Танцът на вампирите” (Dance of the Vampires). През 1968 г. заминава за Холивуд, където реализира „Бебето на Розмари” (Rosemary's Baby), който получава 2 номиции за Оскар и един признат.
 
Шест години по-късно Роман Полански заснема „Китайски квартал” (Chinatown) с Джак Никълсън в главната роля. Филмът става голям хит, получава 11 номинации за Оскар (получава 1 – за сценарий) и 7 номинации за Златен глобус (4 спечелени – за най-добър филм, режисьор, сценарий и мъжка роля). „Китайски квартал” получава всеобщо признание от критиците и обществеността. Филмът е смятан за едно от най-великите дела в кино историята. След завръщането си от Европа Полански заснема филма „Тес” (Tess), който получава три Оскара, Златен глобус за най-добър чуждестранен филм и три награди „Сезар”, сред които за най-добър филм.
 
Следващият филм на Полански, който получава награда е „Пианистът”. Филмът печели Златна палма на Фестивала в Кан, 7 награди Сезар (награди на Френската филмова академия) и 3 Оскара (най-добър режисьор, сценарий и мъжка роля). От 1997 до 2013 г. Роман Полански упражнява режисьорска опека над музикалната версия на „Танцът на вампирите” (през този период си сътрудничи с Йежи Йешке). През 2000 г. е отличен с доктор хонорис кауза на Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище „Лѐон Шилер“ в Лодз.
 
През 2005 г. е отличен от културния министър Валдемар Домбровски със Златен медал За заслуги в културата „Gloria Artis”. През същата година излиза поредният филм на Полански, базиран върху роман на Чарлс Дикенс „Оливър Туист”, с Бен Кингсли в една от главните роли. Образът е номиниран за награда на Европейската филмова академия. През 2007 г. заснема късометражния филм „Cinéma erotique“ сегмент от „Всекиму своето кино”, създаден за Кинофестивала в Кан по повод неговата 60-а годишнина, като е съставен от 34 няколкоминутни филма на различни известни режисьори, обединени от общия мотив за киното и киносалоните. През 2008 г. е световната премиера на документалния филм за режисьора: „Роман Полански: издирван и желан”.
 
През 2010 г. излиза филмът „Писател в сянка”, за който Полански получава Сребърна мечка на Международния филмов фестивал в Берлин, както и 6 награди на Европейската филмова академия – сред които за най-добър филм, режисьор и сценарий. За същият образ Полански получава две отличия на Френската филмова академия, Сезар за най-добър режисьор и сценарий.
 
По време на 36-ия Фестивал на полските филми в Гдиня е удостоен с наградата Платинен лъв за цялостно творчество.
 
През 2011 г. е премиерата на следващия филм на режисьора, комедията „Касапница”, базирана на пиесата „Божествата на касапите” с автор Ясмина Реза. Роман Полански събира плеяда от звезди: Джоди Фостър, Кейт Уинслет и Кристоф Валц. Филмът получава награда за най-добър сценарий, номиниран е за Европейската филмова награда, Златен глобус и награди на Филмовия фестивал във Венеция.
 
През 2012 г. по молба на Прада режисира късометражен филм под името „Терапия”. В него се появяват Хелена Бонам Картър и Бен Кингсли. Продукцията за пръв път е представена на Международния фестивал в Кан.
 
През 2013 г. е един от почетните гости на 38-ия Филмов фестивал в Гдиня. През същата година е премиерата на поредния филм на режисьора „Венера в кожи”. Възниква въз основа на романа на Леополд фон Захер-Мазох със същото име. Във филма участват Еманюел Сене и Матю Амалрик. Снимките са заснети в Париж. Филмът е отличен с награда Сезар в категорията за най-добър режисьор и е номиниран за наградите: Златна палма и David di Donatello.
 
В средата на 2014 г. започва да работи върху филм с работното заглавие „Д.” Филмът трябва да разказва за най-големия политически скандал на XIX в. във Франция – делото „Драйфус”. През 2015 г. Полански е един от почетните гости на Международния фестивал на независимото кино Off Camera в Краков. По време на този фестивал получава наградата ''Pod prąd,'' която се присъжда на личности с осбен принос към независимото кино. Полански има своето място и на Алеята на славата.
 
През май 2016 г. по време на 9-ия Фестивал на филмовата музика в Краков е отличен с медал 50-годишнина на Асоциацията на полските кинематографи. През юли обявява начало на работата върху филм със заглавие „Истинска история” по роман на Делфин дьо Виган.
 
== Личен живот ==