Разлика между версии на „Иван Асен II“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
== Възкачване на престола ==
През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван II Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно [[бродници]],<ref>{{cite web | last = Павлов | first = Пламен | authorlink = Пламен Павлов | year = 2005 | url = http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ruski.htm | title = Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в. | work = Бунтари и авантюристи в средновековна България | publisher = LiterNet | accessdate = 2016-03-20 | lang = bg}}</ref> за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, вероятно по течението на [[Сирет]], [[Прут]] или [[Днестър]], а след това нагоре по [[Дунав]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 45 – 47 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. <ref>Андреев Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 20004, с. 184, с. 186 ISBN 954427216X </ref>. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II Асен.
 
== Управление ==
 
=== Вътрешна политика ===
С възкачването на престола на Иван Асен II Асен вътрешните междуособици в [[България]] затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на [[Борил]] успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност [[богомили]]те). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван II Асен II установява приятелски отношения с унгарците – жени се за [[Анна-Мария Унгарска|Анна-Мария]], дъщеря на унгарския [[крал]] [[Андраш II]] (1204 – 1235 г.) и получава [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] област, които българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват и с [[Епирско деспотство|епирския]] владетел [[Теодор Комнин]].
 
Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от всички страни с врагове. Мирът се поддържа и на западната граница със [[Велико княжество Сърбия|сърбите]]<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= „''[[Западни български земи и Сърбия]]''“ |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
Вместо да обединят силите си за общи действия срещу [[Константинопол]], двамата владетели влизат в конфликт помежду си. Теодор Комнин успява да изтласка никейците от Одрин и превзема града. След това епирските войски стигат до [[Виза]]. Латинците се затварят в [[Константинопол]], но Теодор Комнин не се решава да обсади силната крепост, тъй като не разполага с флот, с чиято помощ да отреже водния път за продоволствия и подкрепления откъм [[Златен рог|Златния рог]].
 
По това време настъпва и разривът в отношенията му с българите. Нарастващото влияние на Иван II Асен II върху [[Сърбия]] и [[Латинската империя]] започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун (василопатор) на малолетния император [[Балдуин II]], като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план можел да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армията си срещу България, като се надява, че ще може да постигне бърза и лека победа.
 
Трудно е да се каже със сигурност дали Иван Асен II Асен може би не е очаквал това нападение. Той тръгва срещу нашествениците вероятно с малобройна войска, в която са включени и 1000 кумани. Теодор Комнин разполага с видимо числено превъзходство, за което свидетелстват думите на [[Георги Акрополит]], че той „тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италиици“. Срещата между двете войски, както съобщава същият автор, става на [[9 март]] [[1230]] г. при река [[Клокотница]], недалеч от днешно [[Хасково]]. Тук ромеите се разполагат на стан източно от реката, като преди това вероятно превземат близката крепост Трапезица. Сведенията на Георги Акрополит за развитието на сражението са съвсем оскъдни: „Теодор Комнин бил решително разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещи“. От следващия текст се вижда, че българите пленяват и много обикновени войници. От това личи, че българската войска успява да обкръжи противника, отрязвайки пътя му за бягство.
 
Поражението на Теодор Комнин предизвиква бърза и неудържима разруха на обширната му, но вътрешно слаба държава. Без да срещнат каквато и да е съпротива, войските на Иван Асен II започват настъпление по всички направления и за кратко време стават господари на [[Одринска Тракия]], на беломорската област от Галиполския полуостров до планината [[Олимп]], а също и цяла Македония и Албания – от [[Пинд]] до [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]].<ref>[http://www.macedoniainfo.com/docs/BULGARIA-ASSEN-II.jpg Карта на България при Иван Асен II, след 1230 г.]</ref>
 
==== Войната с Унгария от 1232 – 1233 ====
'''Съюзът между [[Втора българска държава|България]] и [[Никейска империя|Никея]]''', насочен срещу [[Латинската империя]], провокира репресивни мерки от страна на [[Папска държава|папата]] и [[Кралство Унгария]] . През [[1232|1232 г.]] унгарците превземат района на [[Белград]] и атакуват [[София|Средец]] ( София ), но са победени от цар Иван Асен II Асен и брат му Александър Асен. През 1233, под ръководството на бъдещия крал [[Бела IV]], унгарците отново нахлуват, като този път завземат Малко или Западно Влашко ([[Олтения]]) и създават [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]] . Не е ясно колко време унгарците успяват да задържат своите завоевания, но те ​​са били възстановени от Иван Асен II Асен преди монголското нашествие от 1240 – 1241. И двата региона Белград и [[Банат]] на [[Северински Банат|Северин]] са отново възстановени от Унгария през [[1246]].
 
==== Войната от 1235 – 1236 г. ====
След [[битката при Клокотница]] Иван II Асен II практически става най-силният владетел на Балканския полуостров. {{hrf|Biliarsky|2011|19}}
 
Засилването на България започва да тревожи нейните съседи. Особено обезпокоени са латинците, които се страхуват за своята [[столица]]. Към [[1231]] г. отношенията между България и Латинската империя се изострят и поради това българският цар започва да укрепва южната граница. Обновена и допълнително укрепена е крепостта при Станимака ([[Асеновград]]) както личи от намерения там надпис. Като се отказват окончателно от намеренията си за съюз с българите, латинците избират за опекун на [[Балдуин II]] бившия йерусалимски крал [[Жан дьо Бриен]] и се свързват още по-здраво с [[папа]]та.
 
Владетелят на Никейската империя [[Йоан III Дука Ватаций]] решава да потърси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с [[латинци]]те. Към такъв съюз се стреми и Иван II Асен II, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през [[1235]] г. в град [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван II Асен II [[Елена Асенина|Елена]] и сина на Ватаций [[Теодор II Ласкарис]]. Спогодбата предвижда да се признае пълната независимост на Българската църква, чийто глава – търновският [[архиепископ]] [[Йоаким I|Йоаким]] – получава титлата [[патриарх]]. Така е възстановена разрушената от [[Василий Българоубиец|Василий II]] [[Търновска патриаршия|Българска патриаршия]], като това означава окончателен отказ на българската държава от сключената през [[1204]] г. [[Калоянова уния|уния]] с [[Римска курия|Римската курия]]. Предвижда се съвместна борба срещу латинците за окончателното им прогонване от [[Тракия]].
 
Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] с гр.[[Малит]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]], както и крепостта [[Кисос]]. Границата между тях и българите в Тракия се простира на запад до р. [[Марица]], а на изток до планината [[Ган]] и близо до крепостта [[Цурулон]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и [[Южна Тракия]] със земите около [[Пловдив]], които са присъединени към българската държава още след [[Клокотнишка битка|Клокотнишката битка]].
В началото на [[1236]] г. [[Жофроа дьо Вилардуен]], по това време владетел на [[Пелопонес]], се притича на помощ на обсадения Константинопол със 120 бойни кораба. Той успява да пробие морската блокада, като потопява 15 кораба и навлиза в [[Златен рог|Златния рог]], след което настъпват зимните студове. При това положение съюзниците се оттеглят.
 
В историографията от XIX век се появяват твърдения, че Иван II Асен II е построил 25 нови галери, но за товя няма никакви първични източници. Съществуването на български флот не е изключено, но няма сведения той да е играл съществена военна роля. Освен това царят неколкократно отказва срещи със свои съюзници на азиатския бряг, вероятно опасявайки се от слабостта си във военноморско отношение.<ref name="вълканов"/>
 
==== Военните действия от 1237 г. ====
Под натиска на татарите през [[1237]] г. големи кумански отряди преминават [[Дунав]] и [[Стара планина]], проникват в [[Източна Тракия]] и започват да я опустошават.
 
Българските войски, начело с Иван АсенIIАсен II и латински войски обсаждат крепостта [[Цурулон]], главна опора на никейците в [[Източна Тракия]]. В обсадата участват и кумански отряди. [[Никифор Тарханиот]], който е начело на отбраната на града, успява да я организира добре и отблъсва настъпленията на обсадните войски. И все пак овладяването на крепостта остава въпрос на време.
 
Но съвсем неочаквано Иван II Асен II получава известие за смъртта на царицата, на едно от децата си и на патриарха, вероятно дължаща се на чумната епидемия. Той възприема това нещастие като Божие наказание за нарушения договор с Никея, след което изгаря [[обсадни машини|обсадните машини]] и бързо се завръща в столицата. Разбира се, не само личните мотиви го подтикват да прекрати военните действия, а преди всичко надвисналата над българските земи монголо-татарска опасност, която постепенно ще застрашава почти цяла Европа. Латинците също се оттеглят. Наскоро след тези събития Иван Асен II се помирява с никейците, но запазва добрите си отношения с латинците.
 
Междувременно, вероятно през [[1239]] г., последва [[кръстоносен поход|кръстоносният поход]], организиран от [[папа]]та. Шестдесетхилядна католическа войска, преминала от северозапад през българските земи, напада никейците, които действат в Тракия, и превзема Цурулон.
Две години след този поход през [[1241]] г. цар Иван Асен II умира след като по рано същата година е разбил един отряд от монголо-татарските войски на [[хан Бату]]<ref> Mouskes, Philippe. publie par le baron de Reiffenberg,. 2. Bruxelles, 1838. с. 30747 – 30762.</ref>
 
Племенницата на Иван Асен II Асен, княгиня [[Виола Ополска|Велеслава]], е дадена за съпруга на Казимир I, княз на [[Ополе]] (1178/79 — 13 май 1230). Българката е княгиня на Ополе през периода 1218 – 1231 г. Тя е майка на княгиня Ефросиния Ополска (ок. 1229 – септ. 1292/93) и баба на полския крал [[Владислав I Локетек]].
 
== Семейство ==
Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си – Иван Асен I и [[Калоян]], цар Иван Асен II пренася мощите на света [[Петка Българска|Петка Търновска]] в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската [[Живопис на Търновската художествена школа|художествена]] и [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурна]] школа.
 
Иван Асен II е Асене първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл [[старобългарски монети|собствени монети]]. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II Асен възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи. Така например са налични сведения от византийския историк [[Скилица-Кедрин]] за влизането на [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[Охрид]] по време на завоеванието на България<ref>''Като отворил съкровищниците намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; Всичко това изразходвал за заплата на войската си.''</ref>. Изложени са и мнения, според които по българските земи още [[Аспарух]] сече монети<ref>[http://e-vestnik.bg/12688/mitko-stankov-napravi-senzatsiya-otkri-na-targ-v-nyu-york-zlatna-moneta-na-han-asparuh/ Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух]</ref>.
 
[[Image:JoanAsenDeed.jpg|ляво|thumb|300px|[[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]] на цар Иван Асен II]]
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на [[Света Гора]], за което свидетелства [[патриарх Евтимий]] в „''Житие на Петка Търновска''“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II Асен за тези манастири, е запазена само тази за [[Ватопед]] („''[[Ватопедска грамота]]''“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („''[[Дубровнишка грамота]]''“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, [[Девол (град)|Деволска]] и Арбанашка.
 
За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на [[български език|български]] гласи: „''Йоан Асен, цар на българите и гърците''“.
Анонимен потребител