Зографска българска история: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
мРедакция без резюме
'''„История вкратце о Болгарословенском народе“''', известна като '''„Зографска българска история“''' или '''„Анонимна Зографска история“''', е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.<ref name="РБЛ 73">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 73|url= |accessdate=}}</ref>
 
Съставена е от неизвестен автор в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването и&#768; от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „[[Разговор угодни народа словинскога]]“ на Андрея[[Андрия Миошич Качич]] от 1759 година и „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на [[Цезар Бароний]]. Историята е създадена почти едновременно с „[[История славянобългарска]]“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.<ref name="РБЛ 73"/>
 
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „[[Българска старина]]“ в 1865 година.<ref name="РБЛ 73"/> Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.<ref name="РБЛ 73"/><ref>Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. - Периодическо списание, 1908, книга 68.</ref><ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 - 642</ref><ref>Трифонов, Ю. Зографска българска история. - Списание на БАН, 1940, книга 60.</ref>