История на Испания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 206:
За да построи единна испанска нация, публичната употреба на всеки език, различен от официалния [[Кастилски език|кастилски]] (и по-специално [[Каталонски език|каталонски]], [[Галисийски език|галисийски]] и [[Баски език|баски]]) са строго забранени. Езиковата политика във франкистка Испания обхваща правителствените, нотариалните, юридическите и търговските документи, които са преведени на испански; всеки документ, написан на друг език, не е бил зачитан. Употребата само на [[испански език]] е наложена и в надписите на улиците и табелите на магазините, рекламите и изобщо всички надписи в страната. Всички културни дейности стават обект на [[цензура]] и много са забранени. Тази културна политика се смекчава с времето, най-вече след 1960 г.
 
Още през 1947 г. Франко провъзгласява Испания за [[монархия]], но не определя монарх. Този жест е направен най-вече за успокоение на монархическите фракции в партията. Въпреки че се е провъзгласил за монархист, Франко не иска да стане крал, затова оставя трона празен, като става всъщност [[регент]]. Той носи униформата на капитан-генерал (ранг, традиционно отреден на краля), живее в двореца [[ПрадоЕл (дворец)|ПрадоПардо]], определен за краля и неговият лик се появява на повечето испански монети. Въпреки това неговите официални титли са само „Държавен глава“ и „Върховен генерал на испанските въоръжени сили“, придружени от „по божията воля водач на Испания и Кръстоносните походи“. (Следва да се отбележи, че „по божията воля“ е по-скоро техническа правна фраза, която означава върховни почести в абсолютните монархии и се използва само от монарси).
 
След смъртта на Франко през 1975 г. монархията в Испания е възстановена и страната приема [[демокрация]]та. Според завещанието на Франко принц [[Хуан Карлос I]] от Бурбонската династия става крал.