Уикипедия

Николай Овчаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 8270898 на Termininja (б.)
Етикет: Връщане
м Премахнати редакции на 46.10.160.154 (б.), към версия на Termininja
Етикет: Отмяна
Ред 19:
| повлиял = }}
}}
'''Николай Димитров Овчаров''' е [[България|български]] [[археолог]], придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на [[Перперикон]] и [[Скално-култовТатул комплекс „Татул“(светилище)|праисторическия култов комплекс край село Татул]] в [[Родопи|Източните Родопи]], [[България|Югоизточна България]].<ref name="rura_Perp">{{Цитат уеб|заглавие = New Civilization Discovered in Perperikon |автор = Galina Stefanova|издател = ruralbulgaria.com| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.ruralbulgaria.com/articles/A95-Perperikon.html| език = en }}</ref>
 
== Биография ==
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg }}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-| език =bg }}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995–19991995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999–20021999 – 2002).<ref name="Еди"/>
 
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка
| автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]| дата = 07 декември 2006| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език =bg }}</ref>
 
На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език=bg}}</ref>
Ред 32:
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]] (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, [[Людмил Вагалински]] е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN - ''Професор ли е Николай Овчаров?'' публикация на cross.bg]</ref>
 
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.<ref>[http://frognews.bg/novini/atakuvat-prof-ovcharov-zaradi-imaniar-nim.html ''Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ'' - – публикация на frognews.bg от 27.12.2013]</ref>
 
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия "Политическо„Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура"култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/prof.-nikolaj-ovcharov-na-razpit-v-kyrdzhali-6000916 vesti.bg - – ''Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали'', публикация от 16 декември 2013 г.]</ref>
 
== Библиография ==
* ''Десет перли от короната на България'', София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
* ''Разказите на българския Индиана Джоунс'', София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
* ''Средновековната българска империя'', Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
* ''Хроника на свещения град Перперикон'', София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
* ''Най-кратката история на България'', Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
* ''Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско'', Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство'', София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
* ''Пътешествие из страни на орли и замъци'', Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
* ''Търсачът на минало открива света'', Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
 
Ред 51:
* ''Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в.'' София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
* ''Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
* ''Средновековен манастир в гр. Кърджали - – център на епископията Ахридос XI–XIV в.'' София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
* ''Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries''. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
* ''Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов''. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
* ''История и археология на Вардарска Македония през XIV в.'' София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
* ''Победите на цар Калоян (1197- – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм''. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
* ''Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи''. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
* ''The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality''. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Овчаров“.