|
== История ==
=== В Османската империя ===
Църквата в селото „[[Свети Атанасий (Богданци)|Свети Атанасий]]“ е от първата половина 19XIX век<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=366&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Богданци | достъп_дата = 18 февруари 2014 г| дата = 2 юни 2008 г | издател = Повардарска епархија }}</ref> и е дело на [[Андон Китанов]].<ref name="Василиев 206">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 206 }}</ref> През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.32.</ref>. В края на XIX век Богданци е голямо българо-турско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Богданца'' (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богданци е посочено като селище с 475 домакинства, като жителите му са 2 145 [[българи]] и 165 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година съществуващото в Богданци българско училище е закрито лично от Струмишкият патриаршески митрополит.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. паланката е населявана от 2 540 жители българи [[християнство|християни]], 900 [[турци]] и 120 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.151.]</ref>
На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село [[Крондирци]], е разбита край Богданци от българска милиция.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>
В началото на 20XX век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Богданци има 1 400 българи екзархисти, 1 480 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 160 българи патриаршисти [[сърбомани]], 144 българи [[Римокатолическа църква в България|униати]]. Там функционират българско, гръцко и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194-195.</ref>
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят [[Атанас Тодев]] от [[Мачуково]], а след него учителите [[Иван Бардаров]] от Щип, [[Сава Михайлов]], Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.<ref>„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49 – 50, ISBN 9549514560</ref>
[[File:Petar Delov from Bogantsi IMARO.jpg|мини|Петър Делев Каркалашев]]
{{Основна|Богданчани}}
От Богданци е [[Стоян Богданцалията]], хайдутин и революционер от 19XIX век, опълченец, участник в Сръбско-българската война. В края на 19XIX век в Богданци се загнездва гръцката пропаганда и градчето дава няколко видни гръцки дейци – андартските капитани [[Михаил Сионидис]] (1870 – 1935), [[Георги Богданцалията]] (? – 1905) и [[Христо Даскалов (революционер)|Христо Даскалов]] (? – 1907). Сред българските революционни дейци в началото на 20XX век се открояват [[Дельо Калъчев]] (1877 – 1917), гевгелийски войвода на ВМОРО, [[Петър Каркалашев|Петър Делев Каркалашев]] (1874 – 1905), ръководител на богданския революционен комитет, [[Гоно Ванев]] (1867 – ?), войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. [[Павел Попандов (революционер)|Павел Попандов Каркалашев]] (1904 – 1933) е виден комунистически деец и член на ВМРО (обединена). Сред видните югославски дейци са [[Димитър Теменугов]] (1919 – 2001), партизанин и политик министър и [[Кирил Петрушев]] (1885 – 1980), член на АСНОМ, вътрешен министър на НРМ. [[Атанас Вангелов]] (р. 1946) е виден литературен критик и писател, а [[Георги Колозов]] (1948 – 2003) – виден артист от Република Македония.
== Вижте също ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=510 Георги Трайчев от Прилеп – „Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)“, публикувано във в-к „Новини“, год. I, брой 36, стр. 3, Цариград, 30 май 1894 г.] в „Библиотека Струмски“
== ИзточнициБележки ==
<references />
|
