Уикипедия

Александър III Македонски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: нормализация и премахване на уикивръзки към години
м Бот: нормализация и премахване на уикивръзки към години
Ред 90:
През 332 г. пр. Хр. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива – египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, като цяло съхранява системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година – от декември 332 г. пр. Хр. до май 331 г. пр. Хр. Малко преди пътуването си до [[Сива]], през същата 332 г. пр.н.е. в [[Делта на Нил|делтата]] на [[Нил]], той основава град [[Александрия]], който става най-големия икономически, културен и политически център на Източното [[Средиземноморие]]. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко за местното население, за това, че е син на [[Зевс]], главния бог.
 
През пролетта на 331 г. пр. Хр. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в [[Азия]] по посока към Северна [[Месопотамия]]. Войските му преминават реките [[Ефрат]] и [[Тигър]], и се озовават пред [[Мидия (държава)|Мидия]], сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен [[Иракски Кюрдистан]]), специално подготвена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар [[Дарий III|Дарий]]. На 11 октомври [[331 пр г.н пр.е Хр.]] тук се състои [[битка при Гавгамела|решителната битка]]. Войската на персийския цар е разбита, а самият той избягва. Въпреки че македонската конница изминава 80 километра през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.
 
Александър се придвижва на юг, където древния [[Вавилон]] и [[Суза]], една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да величаят Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на [[Мардук]] (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.
 
На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава – [[Персида]]. През планинските проходи, Александър се отправя към [[Персеполис]], център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия [[Ариобарзан]], и през януари [[330 пр г.н пр.е Хр.]] Персеполис е завладян. Дворецът на [[Ксеркс I]], а впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в [[Атина]] по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.
 
Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда, пожарът на града е организиран малко преди потеглянето на войските, от хетерата [[Таис]] от Атина, любовница на военачалника [[Птолемей I|Птолемей]], която подстрекава пияната компания на Александър, по време на един от пировете.
 
През [[330 пр г.н пр.е Хр.]] македонската армия тръгва от Персида към [[Мидийци|Мидия]]. В [[Хамадан|Екбатана]] – древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски – към [[Партия]].
 
По време на бягството си на изток, през юли Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на [[Бактрия]] [[Бес]], който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни [[329  г. пр.н.е.]] Хр.
 
След смъртта на Дарий III, Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави.
Ред 115:
 
== Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) ==
След смъртта на Дарий III, местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империи, се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в [[Средна Азия]], с продължителност 3 години (329 – 327 пр г.н пр.е Хр.).
 
Тази война не напомня предните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в [[Бактрия]] и [[Согдиана]] (на територията на съвременните [[Афганистан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]).
Ред 123:
Гръко-македонските войски завземат също [[Хиркания]], [[Партско царство|Партия]], [[Ария]], [[Дрангиана]] и [[Арахозия]]. В движението си на изток Александър строи градове-крепости, в които оставя македонски гарнизони. В [[Согдиана]] Александър основава град Александрия Есхата (съвр. [[Худжанд]]). В Бактрия, върху древни развалини основава Александрия в Арахозия (съвр. [[Кандахар]]). В желанието си да се сближи с местната аристокрация, Александър се жени за [[Роксана]], дъщерята на най-силния от бактрийските управници [[Оксиарт]].
 
Към [[326 пр г.н пр.е Хр.]] останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък на пътя на завоевателя на изток е [[Индия]]. Умората на армията и промяната в личния и&#768; състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/11738/ |title = The Empire and Expeditions of Alexander the Great |website = [[World Digital Library]] |date = 1833 |accessdate = 2013-07-26 }}</ref>
 
=== Нахлуване в Индия ===
След приближаването си до северозападната граница на Индия и след като чува за богатствата на този край, Александър решава да завоюва [[Индия]]. В началото на [[327 пр г.н пр.е Хр.]] той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.
 
Край река [[Хидасп]], където става решителната [[битка при Хидасп|битка]] с индийския цар [[Пор (Индия)|Пор]], Александър основава два града – [[Никея]] (град на победата) и [[Буцефалия]] (на името на неговия кон [[Буцефал]]), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река [[Хифазис]], и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.
 
Александър е принуден в [[326 пр г.н пр.е Хр.]] да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на [[324 г. пр.н.е.]] сухопътната армия и флотът на Александър стигат до [[Месопотамия]]. През първата половина на 324 г. пр.н.е., Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река [[Дунав]] и [[Черно море]], на юг стига до [[Индийски океан|Индийския океан]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и включва [[Египет]], [[Либия]] и [[Киренайка]] в [[Африка]]. По своята големина тя надвишава персийската държава.
 
=== Връщане от Индия ===
През [[323 пр г.н пр.е Хр.]], Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 33-годишна възраст.
 
== Смъртта на Александър Велики ==
[[File:Babylonian_astronomical_diary_recording_the_death_of_Alexander_the_Great_(British_Museum).jpg|thumb|200px|Астрономически дневник (ок. 323 – 322 пр г.н пр.е Хр.) записал смъртта на Александър ([[Британски музей]], Лондон)]]
На 10 или 11 юни 323 г. пр. н. е. Александър умира в двореца на [[Навуходоносор II]], във [[Вавилон]] на 32 години.<ref name=Depuydt>{{cite journal |author=Depuydt L |title=The Time of Death of Alexander the Great: 11 June 323 BC, ca. 4:00 – 5:00 PM |journal=Die Welt des Orients |volume=28|pages=117 – 135}}</ref> [[Плутарх]] отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от [[Ариан]]. Около 14 дни преди смъртта си, Александър празнувал със своя адмирал [[Неарх]], и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден пиейки с [[Мидиос от Лариса|Мидий от Лариса]].<ref>Плутарх, „Александър“, 75</ref> След това на 18 [[десий]] (месец по македонския календар) той развил висока температура.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> На 25 десий той вече не бил в състояние да говори.<ref>Плутарх, Александър, 76</ref> На 26 десий, повечето войници се притеснили за здравето му или мислели, че е вече мъртъв. Поискали да го видят, и военачалниците на Александър позволили. <ref>Плутарх, „Александър“, 76</ref> Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.<ref>[[Ариан]], ''Anabasis Alexandri'' VII, 26</ref> Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки, че Аристобул казва, че е било 30-ти десий), Александър е мъртъв.<ref>Плутарх, „Александър“, 75 – 76</ref> От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония <ref name=DSXVII117/> което е също отбелязано като алтернатива при Арина, но Плутарх отрича това твърдение. <ref>Плутарх, „Александър“, 75</ref> След смъртта му започват спорове между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към [[Древна Македония|Македония]], траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока Мемфис (Египет) от [[Птолемей I]]. Години по-късно, тялото му е пренесено в Александрия.
[[File:Niketerion Alexander CdM.jpg|thumb|Древен Александър-медальон]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_III_Македонски“.