Отваря главното меню

Промени

м
Бот: нормализация и премахване на уикивръзки към години
}}
 
'''Селевк I Никатор''' ({{lang-grc|Σέλευκος Νικάτωρ}}, ''Seleucus I Nicator'', „Победител“, * [[356  г. пр.н Хр.е.]]; † [[281  г. пр.н Хр.е.]]) е един от [[диадохи]]те, а по-късно елинистически василевс, основател на Селевкидската династия и империя. Селевк е бил началник на царския корпус на [[хипаспист]]ите и предводител на конница при [[Александър Македонски]]. В резултат на войните между диадохите, започнали след смъртта на Александър, Селевк основава царството на [[Селевкиди]]те и става негов първи владетел (от 305 до 281  г. пр.н.е Хр.). Основава няколко града, в частност, [[Селевкия]] и [[Антиохия|Антиохия на Оронт]].
 
Той е син на [[Антиох (баща на Селевк I)|Антиох]] от [[Орестида]] в [[Горна Македония]], пълководец на [[Филип II Македонски]], и на гръцката благородничка [[Лаодика (майка на Селевк I)|Лаодика]]. Брат е на [[Дидимея (сестра на Селевк I Никатор)|Дидимея]].
Лаодика твърди, че нейният син е заченат по време на сън от [[Аполон]].
 
Той е първо паж (щитоносец) в двора на [[Филип II Македонски]]. Като [[хипаспист]] (Hypaspistai) той участва в [[Войни на Александър Велики|похода на Александър]] в [[Азия]] и го придружава до Индия. През [[324 пр г.н пр.е Хр.]] на масовата сватба в Суза той е оженен за [[Апама]], благородничка от [[Согдиана]].
 
== Път към властта ==
След смъртта на Александър, регентът [[Пердика]] избира Селевк за предводител на [[хетайри|хетайроите]] (царската конница). Селевк се съюзява с началника на [[пезхетайри]]те [[Антигон I Монофталм|Антигон Монофталм („Едноокия“)]] и заема страната на другия регент, [[Антипатър]], който награждава Селевк за лоялността му като през 321 пр г.н пр.е Хр. го назначава за [[сатрап]] на [[Вавилон]], много богата провинция в сърцето на империята, но без значителна военна сила. Селевк успява да установи властта си там едва след като побеждава предишния наместник, лоялен на Пердика и раздава щедри подкупи на влиятелното вавилонско жречество.
 
Постепенно Селевк става един от основните претенденти за властта в бързо разпадащата се държава на Александър. В 320  г. пр.н.е Хр. Пердика е убит от войниците си докато воюва срещу [[Птолемей I|Птолемей]] в Египет, а през 319  г. пр.н.е Хр. умира и Антипатър. При липсата на легитмни регенти избухва Втората война на Диадохите (319 – 315  г. пр.н.е Хр.). Антигон Монофталм се бори да победи източните сатрапи на [[Медия]] и Сузиана ([[Елам]]). Без да разполага с достатъчно военна сила за да се включи в сраженията, като наместник на Вавилония, Селевк подкрепя Антигон Монофталм и изчаква изхода на конфликта. След победите си на изток, Антигон става подозрителен към Селевк, което е причина той да избяга при Птолемей в Египет, където служи като негов адмирал.
 
През Третата война на Диадохите (314 – 311 пр г.н пр.е Хр.) Селевк участва на страната на Птолемей и води флот против съюзния на Антигон остров Родос. През 312 г. пр.н.е. Селевк се завръща във Вавилон, поддържан от армия на [[Птолемей I|Птолемей]] и повторно става сатрап. По-късно това събитие е прието да отбелязва първата година от селевкидското летоброене, като формален старт на новото управление.
 
Благодарение на птолемеевите войски Селевк побеждава сатрапите на Медия и Ария, нахлули в Месопотамия с контингенти съставени главно от персийци и други източни народи, враждебни на македонското командване. Междувременно, докато Селевк напредва в Медия и Персия (Фарс), където установява властта си, армията на Антигон, водена от сина му Деметрий, достига до Вавилон и вероятно отново го превзема, но поради наеобходимост да се отзове на запад, той се оттегля, оставяйки известен гарнизон. Скоро Селевк възвръща Вавилон под властта си за трети път.
 
В 311  г. пр.н.е Хр. Антигон, който се е утвърдил в Мала Азия, сключва мир с диадохите Касандър, Лизимах и Птолемей и с голяма армия предприема настъпление срещу Селевк. В т.нар. Вавилонска война (311 – 309  г. пр.н.е Хр.) Антигон още веднъж покорява Вавилон. Хрониките дават оскъдна информация за хода на военните действия, но изглежда че Селевк успява да победи антигоновата армия в решаващо среднощно нападение. Тъй като Антигон е ангажиран в нов конфликт с Птолемей, той преустановява по-нататъшната си агресия на изток.
 
Следващият важен ход на Селевк е основаването на нов град, наименуван [[Селевкия|Селевкия на Тигър]], в негова чест, който превръща в своя столица (ок. 307/5 пр г.н пр.е Хр.), с цел да намали влиянието на Вавилон, създавайки значителен център на елинизма в Азия, следвайки примера на Александър Велики.
[[File:Diadochi.png|thumb|ляво|350px|Елинистическите монархии на [[Антигон I Монофталм|Антигон]], Селевк I, [[Птолемей I]], [[Касандър]] и [[Лизимах]], ок. 312/1 пр г.н пр.е Хр.]]
 
== Царуване ==
През 306 пр г.н пр.е Хр., след като последните кръвни наследници на Александър биват убити, диадохите, включително и Селевк, официално приемат царска титла, превръщайки се окончателно в пълновластни елинистически монарси.
 
През 305 пр г.н пр.е Хр. Селевк установява контакти с владетелите по река Инд и се опитва да превземе управляваната от индийския владетел [[Чандрагупта]] Северна Индия, но не успява. Освен това е принуден да му отстъпи области от своето царство – Ария, [[Арахозия]], част от [[Кедрозия]] – в замяна на 500 бойни слона.
 
След като установява и консолидира върховенството си над по-голямата част от източните земи покорени от Александър, Селевк I се нарича с прозвището Никатор („Победителя“) и става повелител на обширни територии достигащи до Индия и Централна Азия. Неговото могъщество насраства още повече по време на Четвъртата война на Диадохите (308 – 301  г. пр.н.е Хр.), която се води в Мала Азия срещу [[Антигон I Монофталм]]. В [[Битка при Ипсос|битката при Ипсос]], [[Фригия]], през [[301  г. пр.н Хр.е.]] Антигон тъпри поражение срещу коалицията на Касандър, Лизимах, Птолемей и Селевк. Решаваща роля в разгрома на Антигон Монофталм изиграват индийските бойни слонове на Селевк.
 
След като Антигон загива, неговите владения са разделени между противниците му. Селевк получава [[Сирия]] и там основава още един голям град – [[Антиохия|Антиохия на Оронт]] (300 пр г.н пр.е Хр.), наречен в чест на баща му. През управлението си Селевк Никатор основава още много градове, привличайки колонисти и преселници от Гърция и Македония (16 с името Антиохия, 5 с името Лаодикея, в чест на майка му, 9 с името Селевкия, 4 с имената на жените му Апамея и Стратоникея).
 
През 292 пр г.н пр.е Хр. Селевк I Никатор обявява за престолонаследник и съвместен владетел своят син от персийската принцеса Апама – [[Антиох I Сотер]], жени го за втората си жена Стратоникея и му поверява управлението на източните сатрапии.
 
Междувременно Селевк подкрепя каузата на [[Деметрий I Полиоркет|Деметрий]], избягалият в изгнание син на Антигон Монофталм, който през 294  г. пр.н.е Хр. става цар на Македония, преди да бъде изгонен от Пир, Лизимах и Птолемей. През 286  г. пр.н.е Хр. Деметрий успява да отнеме [[Киликия]] от властта на Птолемей I, не без помощта на селевкидския владетел, но съюза им приключва след като Деметрий напада Сирия в 284  г. пр.н.е Хр. Благодарение на своя авторитет и богатство Селевк убеждава противниковите войски да дезертират и минат на негова страна, а Деметрий се предава и остава пленник в селевкидския двор до края на живота си.
[[File:SeleucusCoin.jpg|thumb|250px|Сребърна тетрадрахма на Селевк I Никатор. Надписът ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΣΕΛΕΥΚΟΥ гласи „Василевс Селевк“]]
 
[[Лизимах]], който владее Тракия, Македония и западната част от Мала Азия, става новият опонент на Селевкидската монархия от запад. Влошените взаимоотношения между Лизимах и Селевк довеждат до [[Битка при Корупедия|битката при Корупедия]], [[Лидия]], през [[281  г. пр.н.е.]] Хр. Селевк отново е победител, а Лизимах пада в боя. В този момент Селевк, който вече наближава 80-годишна възраст, е единственият останал жив диадох от времето на Александър Велики (Птолемей I е абдикирал през 285  г. пр.н.е Хр. в полза на сина си Птолемей II и умира през 283  г. пр.н.е Хр.).
 
След победата над Лизимах, Селевк продължава настъплението си на запад с намерението да присъедини към владенията си Тракия и Македония. Към свитата на Селевк се присъединява първият син на Птолемей I – [[Птолемей Керавън]], който бил лишен от наследство и прокуден от баща си в изгнание. През септември същата година Селевк е убит от Птолемей Керавън близо до град Лизимахия, в Тракийски Херсон (дн. [[Галиполи (полуостров)|Галиполи]]).
 
След смъртта на Селевк I на власт идва неговия син [[Антиох I Сотер]], който основава държавен култ към баща си. [[Селевкиди]]те владеят [[Сирия]] до завоюването ѝ от [[Древен Рим|римляните]] през [[64 пр г.н пр.е Хр.]]
 
== Източници ==
105 978

редакции