Надуваема лодка: Разлика между версии

Съществуват древни изображения на животински кожи пълни с въздух, които са използвани като поплавъци за прекосяване на реки. Тези поплавъци били надувани с уста. Едни от най-ранните исторически източници, които свидетелстват за употребата на надувами лодки за военни цели идва от 9 век пр. н.е, когато финикийски и асирийски войници ползват поплавъци за да прекосяват реки<ref name=":0">http://www.10brutes.com/кратка-история-на-надуваемите-лодки/</ref>.

През 1838 година [[Чарлз Гудиър]] открива на процеса на [[вулканизация]] на гума и получава патент през 1844. Вулканизацията стабилизира гумата, правейки я издръжлива и гъвкава, което става предпоставка за развитието на новия вид плавателни съдове. В края на 1843 г. [[:en:Thomas_Hancock_(inventor)|Томас Хенкок]] подава заявление за патент на процеса на вулканизация в Обединеното Кралство, като патентът също бива одобрен през 1844 г. През 1852 г., докато пътува в Англия, Чарлс Гудиър открива, че фирмата на Томас Ханкок произвежда вулканизиран каучук и завежда дело. През 1842 година Томас Ханкок вижда проба от каучука на Гудиър, но не знае за процеса, който е използван за изработка. Ханкок казва, че е развил своя процес независимо от Гудйър. Последните от заведените съдебни дела за патентите са уредени през 1855 г. Малко след това няколко души започват по-усилени експерименти с тъкани, обвити с каучук.

През 1866 г. четирима мъже прекосяват Атлантическия океан от Ню Йорк до Великобритания на трикамерен надуваем плавателен съд, наречен “Nonpareil”<ref>Longyard, William (2003-07-01). "3". ''A Speck on the Sea : Epic Voyages in the Most Improbable Vessels'' (1 ed.). International Marine/Ragged Mountain Press. pp. 51–53. <nowiki>ISBN 978-0-07-141306-0</nowiki>.</ref>.