Нотариус: Разлика между версии

'''Нотариус''' (от [[латински]] '''Notarius''' ‘notārius‘), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност, е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на [[Нотариалната камара]].

Нотариусът на Европейския континент е специално лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).

Нотариусът в [[Европа]] - (the [[:en:Civil_law_notary|Civil Law Notary]]), наричан още „'''''латински„латински нотариус'''“нотариус“,'' е различен от фигурата на [[Англосаксонска правна система|англосаксонския]] нотариусинотариус, наричан „'''''обществен'''''„обществен '''''нотариус'''''“нотариус“,<ref name=":0" /> който действа на територията на [[САЩ]] и някои бивши [[Колония|колонии]] на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]], като [[Индия]], [[Австралия]] и др.

Латинските нотариуси, наричани още нотариуси на гражданското право, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт.<ref name=":0">[http://en.wikipedia.org/wiki/Civil_law_notary Civil law notary]</ref>

За разлика от ''англосаксонските нотариуси,'' латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи [[Юрист|юристи]], които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия, възраст, и др.<ref name=":0" />

'''Латинските нотариуси''' осигуряват пълен набор от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, в рамките на своята частна практика.

'''Англосаксонският обществен нотариус''' не е [[юрист]] и не е висококвалифициран правен специалист. Най-често за дейността си [[Англосаксонска правна система|англосаксонският]] обществен нотариус получава срочен [[лиценз]].

Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината.

Нотариусът няма право да действа в полза и защита само на едно лице, в ущърб на друго. Поради тази причина е невъзможно да защитава клиент в съда.

През призмата на съблюдаваните от него закон и добри нрави, нотариусът е „съдия на ситуацията“<ref>Revista Internacional Notariado RIN No 120, Ano 2014 - – Primer Semestre, 1432 Expte. 151.770, p.57</ref>.

Нотариусите, като [[гилдия]] действат в обща цел – стабилност в правния мир и гражданския оборот. Конкуренцията между нотариусите не трябва и не може да е финансова, а единствено в качеството на услугите, които предоставят.

От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: [[ищец]], [[ответник]], пострадал, [[обвиняем]], подсъдим или изтърпяващ наказание. 

Задължение на [[адвокат]]а е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства.  

Адвокатите могат по-свободно да се състезават  и конкурират помежду си при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.

[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|587x587пкс|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси  ]]

== Възнаграждение ==

[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|225x225px]]На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича нотариална такса.

Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента. Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия.

Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.

== Камари и организации ==

== Наследяване и предаване на нотариална практика ==

В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава на следващото поколение квалифициран юрист или се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от [[средновековието]], насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.

Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и морални изисквания за нея, както и социален и професионален опит.

Така се създава приемственост  на архиви, клиенти, традиции и умения.

== Историческо развитие на нотариуса в България ==

В различни периоди – -1878 – 1878-1944 г., 1944- – 1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8Fистория-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0професията История на професията]</ref>

Извършването на нотариалната реформа през 1996- – 1998 г. е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим - – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, услугите на нотариуса да са по-достъпни.<ref name=":1" />

== Нотариусът в България днес ==

От 1 октомври 1998 г. в България функционира т. нар. „свободен нотариат“. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.

== Печат на нотариуса ==

Нотариалният печат се издава със заповед на министъра на правосъдието, по образец. Съдържа надписа „Република България”България“, което го прави част от държавния печат на Републиката.

== Разни ==

Днес „частен“ е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус”нотариус“. Законодателството борави с '''„нотариус“'''.

<references/>

* [http://www.notariusi.info/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BDзакон-%D0%B7%D0%B0за-%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5нотариусите-%D0%B8и-%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0нотариалната-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82дейност ЗАКОН за нотариусите и нотариалната дейност]

* [http://www.notariusi.info/%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B0тарифа-%D0%B7%D0%B0за-%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5нотариалните-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8такси-%D0%BA%D1%8A%D0%BCкъм-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0закона-%D0%B7%D0%B0за-%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5нотариусите-%D0%B8и-%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0нотариалната-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82дейност Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност]

* [http://www.notaric.net/%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0нотариална-%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B0тарифа Правила за формиране на нотариалната такса]