Киселец: Разлика между версии

Киселецът е стройно [[растение]], високо около 60 cm, със сочни стъбла и [[лист (ботаника)|листлистa]]a. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени [[цвят (ботаника)|цветцветове]]ове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.

Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на [[киви (плод)|кивикивито]]то или на кисели [[ягода|ягоди]]. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в [[Салата|салати]] за подсилване на вкуса. Често се пюрират в [[супа|супи]] и [[сос]]ове и са основна съставка в [[супа от киселец]]. Растението съдържа [[оксалова киселина]], която допринася за характерния му вкус. Поради това растението е противопоказно за хора с [[ревматизъм|ревматоидни]] оплаквания, камъни в [[бъбрек|бъбреците]] или [[пикочен мехур|пикочния мехур]] и др. подобни. Киселецът е също [[разслабително средство]].

Листата и стъблото са богати на протеини, съдържат около 2% липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини [[Витамин C|C]], [[Витамин B|B]] и [[Витамин K|К]], [[каротин]], желязни соли, а също [[оксалова киселина]].