Изкуство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Ролята на изобразителното изкуство в света: не е източник, идея нямам какво е |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Изкуство|Изкуство (пояснение)}}
[[File:Art-portrait-collage 2.jpg|thumb|upright=1.5|По часовниковата стрелка горе вляво: автопортрет на [[Винсент ван Гог]]; древна женска фигура на племето чокве; детайл от [[Раждането на Венера (Ботичели)|Раждането на Венера]] от [[Сандро Ботичели]]; и глава на окинавски лъв.]]
'''Изкуството''' ({{lang-cu|искоусъ}} — опит, изпитание)<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/vasmer/40237 Искусство], в Этимологический словарь русского языка (М. Фасмер).</ref><ref>[http://etymolog.ruslang.ru/vinogradov.php?id=iskusstvo&vol=3 Искусство (История слов. Часть 3)] Виноградов, Виктор Владимирович.</ref>е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд<ref>"[https://en.oxforddictionaries.com/definition/art Art: definition]"</ref>. В най-общата си форма тези дейности включват създаването на произведения на изкуството, критика към вида изкуство, изучаването на историята на изкуството и естетическото разпространение на изкуството.
Line 15 ⟶ 13:
Естеството на изкуството и свързаните с него понятия, като творчество и тълкуване се изследват в философски отрасъл, познат като [[естетика]]<ref> Kennick, William ed. and W. E. Kennick, Art and philosophy: readings in aesthetics New York: St. Martin's Press, 1979, pp. xi–xiii. ISBN 0-312-05391-6.</ref>.
== Ролята на
[[Файл:Teke bottle.JPG|мини|дясно|Руандска бутилка от 20-ти век. Художествените произведения имат и практична функция, в допълнение към тяхната декоративна стойност.]]
В перспективата на историята на изкуството<ref>[https://www.britannica.com/art/visual-arts "art". Encyclopædia Britannica.]</ref> художествените творби съществуват почти толкова дълго, колкото човечеството: от ранното прaисторическо изкуство до съвременното изкуство.
Няколко диалога на [[Платон]] разглеждат въпросите за изкуството
По отношение на литературното изкуство и музикални изкуства, Аристотел смята, че [[епос|епическата поезия]], [[трагедия]], [[комедия]], [[Дитирамб|хвалебствената поезия]] и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира среда, обект и начин<ref> Aristotle, Poetics I 1447a</ref>. Например, музиката имитира чрез инструментите природните ритъм и хармония, където танца имитира ритъм, а поезията – езика. Формите на изкуството също се различават според предмета на имитация. Комедията, например е драматична имитация на мъже, където са представени хора по-силни от такива с по-обикновен нрав, а трагедията имитира мъже, които са по-силно конфликтни от обикновените мъже. Формите се различават и по начина им на имитация – чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма<ref> Aristotle, Poetics III</ref>. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на човечеството над животните<ref>Aristotle, Poetics IV</ref>.
Изящното изкуство е умение, използвано за изразяване на творчеството на художника и за ангажиране на естетическата чувствителност на аудиторията, а и за привличане вниманието на публиката към по-изтънчено и по-фино произведение на изкуството.
| |||