Балша III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Добавяне на {{без източници}}; козметични промени |
|||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Балша III''' ({{lang-sr|''Balša Stracimirović'' ''или'' ''Balša III''}}) (1387–28 април 1421) е последният владетел на [[Зета (княжество)|Зета]] от династията [[Балшичи]], управлявал княжеството между април 1403 и април 1421 г. Син е на [[Георги II Страцимирович Балшич]] и [[Елена Лазаревич Балшич Хранич|Елена Лазаревич]].
Смъртта на баща му през 1403 г. го заварила още много млад и неопитен, за да управлява самостоятелно, затова ролята на негов съветник поела майка му Елена. В продължение на десетина години Балша водил война с [[Венецианска република|Венецианската република]], която през 1405 г. му отнела [[Улцин]], [[Бар (Черна гора)|Бар]] и [[Будва]]. Това принудило Балша да стане васал на османците. Той все пак успял да си върне град Бар от венецианците, които притиснати от доста затруднения, нямали друг избор освен да освободят конфискуваните територии.
През 1418 г. Балша завладял [[Шкодра]] от венецианците, но загубил Будва. На следващата година направил неуспешен опит да си върне Будва като отишъл и до Белград, за да си осигури помощта на [[Стефан Лазаревич]], но по време на пътуването си починал. Тъй като не оставил мъжки наследник (синът му починал невръстен), майка му Елена била обявена за негова наследница, а вдовицата му заедно с двете им малки дъщери Елена и Теодора се върнала при баща си. В крайна сметка управлението на Зета преминало към неговия вуйчо деспот Стефан Лазаревич.
Line 7 ⟶ 8:
== Семейство ==
През 1407 г. Балша се оженил за Мара Топия, внучка на албанския крал [[Карло Топия]]. През 1412/1413 г. сключил втори брак с Боля, дъщерята на албанския феодал Коджа Захария, от която имал три деца:
* син, починал като дете през 1415 г.
* Елена (1407—1453), омъжена за [[Стефан Косача]], воевода на [[Захумлие]]
* Теодора (?—след 1456), омъжена за воеводата на Босна Петър Войсалич
== Библиография ==
* Albanološki institut u Prištini (1968), Gjurmime albanologjike, Volumes 7-8 (in Serbian), Priština: Filozofski fakultet u Prištini. Katedra za albanologiju, p. 125
* Ćirković, Sima M. (2004). The Serbs. Wiley-Blackwell.
* Spremić, Momčilo (2004), Jovan Ćulibrk, ed., Crkvene prilike u Zeti u doba Nikona Jerusalimca (in Serbian), Cetinje, Belgrade: Svetigora, Publikum, pp. 73-108
[[Категория:Балшичи]]
| |||