Разлика между версии на „Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън“

редакция без резюме
{{дописване}}
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име = Хенри Темпъл, лорд Палмерстън
}}
 
'''Хенри Джон Темпъл, трети виконт Палмерстън''' ({{lang-en|Henry Temple, 3rd Viscount Palmerston}}) (1784–18651784 – 1865), известен още като '''лорд Палмерстън''', е английски държавник, дълги години ръководил отбраната и външната политика на страната. На два пъти е [[министър-председател на Обединеното кралство]]. От [[1807]] г. до смъртта си през 1865 г. Хенри Джон Темпъл почти без прекъсване е част от кабинета на правителството. Той започва политическата си кариера като част от [[тори]]те, но я завършва като [[Либерализъм|либерал]].
 
Хенри Темпъл се помни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който [[Британска империя|империята]] е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните работи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името ''либерален интервенционизъм'', са доста спорни и се обсъждат и до днес.
=== Белгийска независимост ===
Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през [[1830]] г. [[белгийци]]те повеждат гражданска война. По молба на [[Холандия|холандския]] крал Вилем I [[Велики сили|Великите сили]] се събират на конференция в [[Лондон]], за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: [[Скандинавия|скандинавските]] страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е [[Франция]], която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в [[Европа]]. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, а в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. Обаче в случай че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният [[Европа|европейски]] военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон.
 
 
=== Испанска династическа криза ===
В периода 1843 – 1846 въпросът за омъжването на испанската инфанта [[Исабела II|Исабела]] прераства във външнополитически въпрос и дори династична криза, при която се сблъскват интересите на Испания, Франция и Англия. Френският външен министър [[Франсоа Гизо|Гизо]] настоява женихът на Исабела да е от испанските [[Бурбони]], а на сестра ѝ Луиза Фернанда – от френските Бурбони. Англия в лицето на лорд Палмерстън обаче отхвърля френското предложение и подкрепя брак с братовчед на [[принц Алберт]], т.е. сродяване с династията [[Сакс-Кобург-Гота]]. Англичаните дори се позовават на [[Договор от Утрехт|Утрехтския договор]], според който не се допускат бракове между френски и испански Бурбони<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/event/Affair-of-the-Spanish-Marriages | заглавие=Affair-of-the-Spanish-Marriages |достъп_дата = 26 юли 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |език=en |цитат= }}</ref>, като тайните им намерения са да усилят британското либерално влияние, като подкрепят прогресистите в Испания, стремящи се да възстановят конституцията от Кадис. Консервативните испански и френски правителства обаче не допускат това и през лятото на 1846 г. Исабела е подложена на натиск от всички страни да приеме предложението на втория си братовчед [[Франсиско де Асизи де Бурбон]], херцог на Кадис. Вв крайна сметка на 10 октомври 1846 г. има две сватби: на Исабела и херцога на Кадис и на Луиза Фернанда за Антоан Орлеански, херцог Монпансие (най-малкият син на крал [[Луи-Филип]]). Това възстановява династическата връзка между Испания и Франция.
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Civis romanus sum]]