Уикипедия

Петър Вичев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Петър Вичев Коцев''' е изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа и журналист. Той е редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.
 
Той е редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София, 1920 – 1921) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.
 
== Биография ==
Line 18 ⟶ 16:
[[File:Petar Vichev house - 31 Ivan Shishman Str, Sofia.jpg|thumb|Сградата е на адрес ул. „Иван Шишман“ № 31, София]]
 
ПедагогическотоБаща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат. Завършва педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва право с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в [[Научна експедиция в Добруджа|научната експедиция „Добруджа – 1917 г.]]▼
Баща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат.
 
▲Педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва право с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в [[Научна експедиция в Добруджа|научната експедиция „Добруджа – 1917 г.]]
 
След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в нейния изпълнителен комитет, на който е член до 1924 г.
 
През 1925 г. е сред основателите на [[Добруджанска революционна организация|Добруджанската революционна организация]] и член на нейния Централен комитет до 1931 г.
 
След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в нейния изпълнителен комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е сред основателите на [[Добруджанска революционна организация|Добруджанската революционна организация]] и член на нейния Централен комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „[[Добруджанско знаме]]“ (1920 – 1921) и „[[Свободна Добруджа]]“ (1926 – 1934). Собственик на най-голямото питейно заведение в София „Алказар“. Член на ръководството на [[Международна лига за мир и свобода|Международната лига за мир и свобода]].
 
Заради левите муси убеждения е убит от наемни убийцидейци от десницата на Македонската организация[[ВМРО|ВМРО]] в центъра на София на 14 юни 1933 г.
 
{{СОРТКАТ:Вичев, Петър}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Вичев“.