Единна Русия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
'''„Единна Русия“''' ({{lang-ru|Единая Россия}}) е [[Либерален консерватизъм|либералноконсервативна]] [[политическа партия]] в [[Русия]] и най-голямата политическа сила в страната, която на парламентарните избори през септември 2016 г. получава 338 от общо 450-те мандата в Държавната Дума.
 
Партията е основана на 1 декември 2001 г. след сливането на партия „Единство“ и „Отечество – Цяла Русия“. Идеологически се определя за консервативна (по руски модел) партия, която подкрепя политиката, водена от администрацията на президента [[Владимир Путин]], който е и лидер на партията в периода 2008 — 2012 г. Въпреки че към май 2011 година доверието в партията се свива спрямо абсолютния му връх от 64.4% на парламентарните избори през 2007 година, партията продължава да се ползва с най-широка подкрепа сред населението, следвана от [[КПРФ|Комунистическата партия]] с 13%.
 
== История ==
=== Произход ===
Предшественик на Единна Русия е блокътпартията „Единство“, създаденсъздадена за да противодейства на възхода на партиятаблока „Отечество – Цяла Русия“, воденаводен от [[ЮрийЕвгений ЛужковПримаков]], три месеца преди парламентарните избори през 1999 година. „Единна Русия“ се създава със силната подкрепа на представители, близки до [[Кремъл]], предпазливи към евентуална победа на „Отечество – Цяла Русия“. Откакто доверието в президента [[Борис Елцин]] спада, и при условие, че обществената подкрепа за премиера [[Владимир Путин]] се запазва слаба, малцина допускат голям шанс за изборна победа. Новосформираната партия се опитва да подражава на формулата за успех на „Отечество – Цяла Русия“ като набляга на компетентност и прагматизъм. Харизматичният министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу е избран за лидер на партията.
 
Решението на [[Владимир Путин]] от есента на 1999 година да изпрати военни части в размирната [[Чеченска република]] за отмъщение на терористичните бомбени атаки в [[Москва]] и други големи градове на страната и в отговор на чеченското настъпление в Дагестан печели широка подкрепа и доверието в него достига двуцифрено число.
 
=== Парламентарни избори 1999 ===
Противно на очакванията на създателите ѝ, предизборната кампания на партия „Единство“ постига забележителен успех и получава 23.3% от гласовете, значително повече от „Отечество – Цяла Русия“ (13.3%) и на един процент зад Комунистическата партия (24.3%). Благословията на популярния премиер се оказва решителна за изборната победа на „Единство“. Освен това изборните резултати дават ясна заявка Путин да спечели президентските избори през идната 2000 година, в резултат на което противниците му [[Юрий Лужков|Лужков]] и [[Евгений Примаков|Примаков]] изпадат от надпреварата. Походът на Путин към [[Кремъл]] значително се улеснява и от решението на президента [[Борис Елцин]] да се оттегли на 31 декември 1999 година.
 
=== Учредяване на Единна Русия ===
Ред 46:
Въпреки че според резултатите от 2003 година „Единна Русия“ получава незначително мнозинство от 232 депутата, други 78 се присъединяват към тях в седмиците след изборите и така партията сформира конституционно мнозинство от 310 места. Партията бързо налага строга изборна дисциплина.
 
След като „Единна Русия“ се превръща в най-широко парламентарно представената политическа сила в Държавната Дума, броят на прокарваните проектозакони се увеличава – за периода 1996 1997 година едва 76% от законите, минали на трето четене са подписани от Президента, докато за периода 1999  2003 делът им нараства на 93%. И докато Елцин често разчита на постановителните си правомощия, с които прокарва взимането на важни решения, приемникът му никога не се възползва от тях. Превесът, с който „Единна Русия“ се ползва в Държавната Дума, помага на Путин да осъществи широк спектър от важни реформи, включително въвеждането на [[плосък данък]] от 13%, намялаване на [[данък печалба]], преразглеждане на пазара на труда, премахване на държавни монополи и нов поземлен и нов наказателен кодекс. Пълната подкрепа на „Единна Русия“ за дневния ред на Путин се оказва и ключ към успеха и на парламентарните избори през 2003 година, когато партията получава повече от една трета от гласовете.
 
През цялата си история, „Единна Русия“ умело си служи с административни ресурси за да остлаби и уязви политическите си конкуренти. Така например контролираните от държавата медии обвиняват Комунистическата партия в двуличие заради парите, които приема от „милионери“ по време на предизборната кампания през 2003 година. „Единна Русия“ въвежда също така по-строги правила за регистрацията на партии, кандидати и избиратели както и увеличава изборния праг от 5 на 7 % в навечерието на изборите през 2007 година.
Ред 79:
Данните за активността на демонстрациите варират между 25 000 и 80 000 протестиращи. [[НТВ]] информира за десетки хиляди демонстранти, които „не искат революция, а честни избори“. По данни на полицията, цитирани от агенция „[[Риа Новости]]“, броят на протестиращите е 25 000. В това число обаче не включват други 10 000 демонстранти по улиците на [[Санкт Петербург]]. В същото време опозицията съобщава за далеч по-голям мащаб на протестите – между 50 000 и 80 000 протестиращи само в столицата [[Москва]].
 
В отговор на нарасналото напрежение в страната и исканията за оттеглянето на [[Владимир Путин]], премиерът се опитва да разсее настроенията в обществото в четири-часов конферентен разговор със зрители с уверението, че е наясно с мероприятията на опозицията, обещанието за реформиране на политическата система и задоволство от ентусиазма сред младите активни хора, които „имат собствена позиция, която ясно формулират.“ Путин изненадващо и оповестява намерения за промяна в избирателната система. По време на конференцията Путин дава заявка за реформиране на системата за избиране на регионалните лидери, които към момента се избират от регионалните парламенти по предложение на Президентапрезидента. Той определя губернаторът сред кандидатите, излъчени от партията с най-много места в регионалния парламентът. Идеята на Путин е това да се промени, като всички партии представени в регионалния парламент ще имат правото да излъчват кандидати за поста. Преди обаче да бъдат предложени за гласуване от избирателя, те трябва да преминат през отсяване от президента, по думите на Путин.
 
Масовите демонстрации в Русия са продиктувани обаче и от несъгласието на част от руския народ след изказването на президента Медведев, в което той дава заявка за завръщането на Путин в [[Кремъл]] и размяна на местата им.
 
С пълно единодушие, в края на 2011 година „Единна Русия“ одобрява кандидатурата на премиера [[Владимир Путин]] за президентските избори на 4 март 2012 година. Кандидатурата на Путин бе одобрена с гласовете на 614-те делегати на Конгреса, нито един гласувал против или въздаржал се и без невалидни бюлетини. Предложението „Единна Русия“ да издигне именно Путин за кандидат-президент, направиправи на 24 септември 2011 година действащият президент [[Дмитрий Медведев]] като предположипредполага, че ще приеме, в случай на победа за Путин, да оглави правителството в качеството си на министър – -председател.
 
Само ден след като премиерът Путин си подава документите в ЦИК за регистрация като кандидат на партия „Единна Русия, руският милиардер, собственик на Онексим груп, сочен от класацията на [[Форбс]] за третия най-богат човек в Русия за 2011 година, [[Михаил Прохоров]], който по-рано същата година направи неуспешен опит за пробив в политиката като възстанови Либералната партия в Русия, обявява в края на 2011 година решимостта си да се кандидатира на президентските избори през 2012 година. Опозицията и анализатори са склонни да се съмняват доколко зад намеренията на Прохоров не се крие плана на [[Кремъл]] да разсее нагласата за протести в обществото.
Ред 92:
 
== Членство в партията ==
През 2008 година „Единна Русия“ достига 1 980 000 члена. 30% от населението на страната се определят за лоялни на партията, показва проучване от есента на 2008 година. Партията няма ясно определена политическа [[идеология]], но често е определяна като центристка, [[Либерализъм|либерална]] или дясно-центристкадясноцентристка. Към 2012 членовете ѝ са 2 073 722.
 
== Политическа платформа ==
Ред 113:
 
== Вътрешни групи ==
„Единна Русия“ е голяма и същевременно многообразна партия и се характеризира с някои основни вътрешни подразделения. Партията се състои от четири вътрешни фракции, организирани около общи политически интереси. Освен това в партията съществуват четири вътрешни политически дискусионни клуба за политика: либерално-консервативниялибералноконсервативния клуб „4-ти Ноември“, социално- консервативния „Център за Социалнисоциални Консервативниконсервативни политики“, консервативно либералнияконсервативнолибералния „Либерален клуб“ и „Държавния патриотичен клуб“. Така след парламентарните избори през 2007 година, представителите на „Единна Русия“ в Държавната дума първоначално се разделят в три колони – либерална, консервативна и социална, но впоследствие разделението е премахнато.
 
== Председатели на „Единна Русия“ ==
1. СергейБорис ШойгуГризлов (20012004  20052008)
 
2. [[Владимир Путин]] (2008 — 2012)
2. Борис Гризлов (2005 – 2008)
 
3. [[ВладимирДмитрий ПутинМедведев]] (20082012  2012)
 
4. [[Дмитрий Медведев]] (2012 – )
 
== Общественото мнение за „Единна Русия“ ==