Густаво Адолфо Бекер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52:
Какво е поезия! И ти това ме питаш?<br />
Поезия... си ти.<br />
</p>
|}
{| cellspacing="10" border="0"
|-----
| '''Rima XXVII '''
<p>Despierta, tiemblo al mirarte;<br />
dormida, me atrevo a verte.<br />
Por eso, alma de mi alma,<br />
yo velo mientras tú duermes.<br />
Despierta ríes, y al reír tus labios<br />
inquietos me parecen<br />
relámpagos de grana que serpean<br />
sobre un cielo de nieve.<br />
Dormida, los extremos de tu boca<br />
pliega sonrisa leve,
suave como el rastro luminoso<br />
que deja un sol que muere.<br />
—¡Duerme!<br />
Despierta miras, y al mirar tus ojos<br />
húmedos resplandecen,<br />
como la onda azul en cuya cresta<br />
chispeando el sol hiere.<br />
Al través de tus párpados, dormida,<br />
tranquilo fulgor vierten,<br />
cual derrama de luz templado rayo<br />
lámpara transparente.<br />
—¡Duerme!<br />
Despierta hablas, y al hablar, vibrantes<br />
tus palabras parecen<br />
lluvia de perlas que en dorada copa<br />
se derrama a torrentes.<br />
Dormida, en el murmullo de tu aliento<br />
acompasado y tenue,<br />
escucho yo un poema que mi alma<br />
enamorada entiende.<br />
—¡Duerme!<br />
Sobre el corazón la mano<br />
me he puesto por que no suene<br />
su latido y de la noche<br />
turbe la calma solemne.<br />
De tu balcón las persianas<br />
cerré ya por que no entre<br />
el resplandor enojoso<br />
de la aurora y te despierte<br />.
—¡Duerme!<br />
|
<big>'''Рима XXVII'''</big>
<p>
Събуди се, треперя, докато те гледам;<br />
заспала, осмелявам се да те погледна;<br />
заради това, душа на душата ми,<br />
аз бдя докато ти спиш.<br />
Събуди се, смей се и се смеейки се устните ти<br />
неспокойни ми приличат на<br />
извиващи се яркочервени светкавици <br />
върху едно снежнобяло небе.<br />
Заспала, краищата на устните ти<br />
се сгъват в лека усмивка,<br />
мека като осветената пътека,<br />
която оставя залязвашото слънце.<br />
-Заспивай!<br />
Събуди се, гледаш и гледайки твите очи<br />
влажни блестят<br />
като синята вълна от чийто гребен<br />
искачат искри ранявайки слънцето.<br />
През клепачите ти, заспала,<br />
тих отблясък се излива,<br />
който прелива от светлина, марен лъч,<br />
прозрачна лампа.<br />
-Заспивай!<br />
Събуди се, говориш и докато говориш оживени<br />
думите ти приличат <br />
на дъжд от перли, който на струи се излива<br />
в златна чаша.<br />
Заспала, в шепота на дъха ти<br />
ритмичен и фин,<br />
слушам една поема, която<br />
влюбената ми душа разбира.<br />
-Заспивай!<br />
На сърцето ръката си<br />
поставих, за да не се чува<br />
пулсирането му и да не наруши<br />
тържествуващото спокойствие на нощта.<br />
На твоят балкон кепенците<br />
затворих вече, за да не влезе<br />
досаден отблясък<br />
на разсъмване и да те събуди.<br />
-Заспивай!<br />
</p>
|}
| |||