Джузепе Пиаци: Разлика между версии

[[FileФайл:Giuseppe_Piazzi.jpg|rightдясно|thumbмини|250px|Джузепе Пиаци]]

През юли 1770, заевжда катедрата по математика в Малтийския университет. През декември 1773 се мести в Равена като „префект на студентите“ и лектор по философия и математика в Коледжио деи Нобили, където остава до началото на 1779 година. След кратки престои в Кремона и Рим, през март 1781 година Пиаци заминава за Палермо като преподавател по математика в Университета на Палермо.

Остава на този пост до 19 януари 1787, когато става професор по астрономия. Почти по същото време, получава разрешение да прекара две години в Париж и Лондон за практическо обучение по астрономия, както и да набави оборудване за наблюдения, което е специално построено за обсерваторията.

Докато е в странство, от 13 март 1787 до края на 1789 година, Пиаци се запознава с най-големите френски и английски астрономи на своето време и получава прочутия „алтазимутален кръг“ от Йесе Рамсден, един от най-вещите майстори на научни инструменти за 18-ти век. Кръгът е най-важният астрономически инструмент в обсерваторията в Палермо, чието официално откриване е на [[1 юли]] [[1790]].

През 1817, Крал Фердинанд възлага на Пиаци завършването на обсерваторията Каподимонте в Неапол, като го назначава за генерален директор на обсерваториите в Неапол и Сицилия.

[[FileФайл:Ceres-Beobachtung_von_Piazzi.png|rightдясно|thumbмини|250px|Резултатите на Пиаци, публикувани през септември 1801 в Германия]]

Джузепе Пиаци ръководи съставянето на Палермския звезден каталог, съдържащ 7 646 обекта, изчисленията за които се отличават с безпрецедентна за времето си точност. Работата по този каталог започва през 1789 година, давайки възможност на Пиаци и сътрудниците му да изследват небето методично. Първото издание на каталога е през 1803 година, а второто – през 1814 година.

На [[1 януари]] [[1801]] година Пиаци открива Церера, най-големият обект в [[астероиден пояс|астероидния пояс]] между [[Марс]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Той я вижда като „звезден обект“, движещ се на фона на звездите. Първо го мисли за статична звезда, има съмнения и за комета, но след неколкодневни наблюдения открива, че обектът се движи с постоянна скорост и се убеждава, че е наблюдавал планета, или както го нарича той „нова звезда“. В изследването му помага [[Карл Фридрих Гаус]], който разработва нов метод за изчисляване на орбитите на малките планети. В същото време, Церера се оказва и почти на същото място, където според [[Закон на Тициус-Боде|Закона на Тициус-Боде]] е предсказано, че трябва да има малка планета. Първоначало Пиаци дава на астероида името Церера Фердинандеа по името на римската богиня на зърното и по крал Фердиданд IV на Неапол и Сицилия. Частта „Фердинандеа“ отпада впоследствие от името по политически причини.

* През 1871 година мемориална статуя на Пиаци, изваяна от Константино Корти, е поставена на главния площад в родното му място, Понте.

* През 1935 година на негово име е кръстен лунният кратер Пиаци.