Уикипедия

Марс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м букви
Ред 55:
{{към пояснение|Марс|Марс (пояснение)}}
 
'''Марс''' е четвъртата [[планета]] от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя носи името на бога на войната от [[римска митология|римската митология]] [[Марс (бог)|Марс]] поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената„червената планета“. Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]]: [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]], които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата [[астероид]]и. Символът на планетата е стилизирано изображение на [[щит]]а и [[копие]]то на Марс (♂).
 
Марс е [[земеподобна планета]] с рядка [[атмосфера]] и повърхност, едновременно напомняща за [[ударен кратер|ударните кратери]] на [[Луна]]та и за [[вулкан]]ите, [[пустиня|пустините]], долините и полярните шапки на [[Земя]]та. На Марс се намира най-високият връх в Слънчевата система – [[Олимп (Марс)|Олимп]]. В допълнение към географските му особености е и [[период на завъртане|периодът на завъртане]] и [[сезон]]ните цикли, които са много подобни на Земните.
Ред 64:
 
== Физически характеристики ==
Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята и само около 11% от нейната [[Маса (величина)|маса]]. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните [[континент]]и, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.<ref name="nssdc">{{cite web|author=David R. Williams|title=Mars Fact Sheet|work=National Space Science Data Center|publisher=NASA|date=September 1, 2004|url=http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html|accessdate=[[24 юни]] [[2006]]}}</ref> Докато Марс е по-голям и масивен от Меркурий, Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно притегляне на повърхността си – това на Марс е по-силно с малко под 1%. Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на [[железен оксид (III)]] или по-познат като [[хематит]] или ръжда.<ref name="rust">{{cite web|last=Peplow|first=Mark|title=How Mars got its rust|work=BioEd Online|publisher=MacMillan Publishers Ltd.|url=http://www.bioedonline.org/news/news-print.cfm?art=953|accessdate=25 октомври 2012}}</ref> Също така може да изглежда карамелен,<ref name="ismars" /> както и други подобни цветове като златист, оранжев, светлокафяв, заленикавзеленикав, споредв зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата.<ref name="ismars">[http://mars.jpl.nasa.gov/msl/multimedia/videos/index.cfm?v=29&a=2 NASA – ''Mars in a Minute: Is Mars Really Red?''] ([http://mars.jpl.nasa.gov/multimedia/videos/movies/miam20111110/miam20111110.pdf Transcript])</ref> Денят на Марс е с продължителност близка до тази на земния – 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.
 
=== Атмосфера ===
{{основна|Атмосфера на Марс}}
[[Файл:Mars.jpg|мини|left|200px|Марс с видими [[полярна шапка|полярни шапки]]]]
Атмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното и&#768;ѝ налягане е едва 750&nbsp;[[Паскал (единица)|Pa]] (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното [[морско равнище]]). Тя се състои от 95% [[въглероден диоксид]], 3% [[азот]], 1,6% [[аргон]] и следи от [[кислород]] и [[вода]]. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и [[метан]] – потвърдено през март 2004 г. от апарата [[Марс Експрес]].
 
Метанът е нестабилен газ. Разгражда се под действието на слънчевото лъчение и някои химически вещества. Поради това наличието му сочи, че съществува или в недалечното минало е имало механизъм за неговото отделяне, вероятно намиращ се на повърхността на планетата. Засега се счита, че газът е с [[вулкан]]ичен произход или е попаднал на повърхността вследствие от сблъсъци с [[комета|комети]]. Учените не изключват възможността той да е продукт на жизнената дейност на [[метаногенен организъм|метаногенни организми]], но за това няма достатъчно доказателства. Метанът е разпределен неравномерно в атмосферата под формата на облаци, което показва, че бива сравнително бързо разграждан и отделян. Планират се допълнителни изследвания с цел доказване произхода на метана чрез „съпътстващи газове“: [[етан]] в случай на биологични дейности и [[серен диоксид]], сочещ вулканизъм.
 
За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата. Тя поражда типично земни атмосферни явления като [[скреж]] и [[переста облачност]] (вижте [http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/press/opportunity/20041213a/merb_sol290_clouds-B313R1_br.jpg тук] за снимки на скреж, направени от марсохода [[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]] през 2004 г.)<ref name="clouds">{{cite news| date=Dec. 13, 2004| title=Mars Rovers Spot Water-Clue Mineral, Frost, Clouds| url=http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/press/opportunity/20041213a.html| publisher=NASA| accessdate=2006}}</ref>
 
=== Геология ===
Ред 89:
Топографията на северното и южното полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават [[равнина (география)|равнини]], оформени под въздействието на потоци от [[лава]], а в южното – високи плата, покрити с [[астероид]]ни [[Ударен кратер|кратер]]и. Гледани от [[Земя (планета)|Земята]], северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с [[железен оксид]], придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са [[континент]]и и са им дадени подходящи за целта имена, като [[Арабия Тера]] („Арабска Земя“) и [[Амазонис Планиция]] („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като [[Маре Еритреум]], [[Маре Сиренум]] и [[Ауроре Синус]] се е смятало, че са [[море]]та. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е [[Сиртис Майор]].<ref>{{cite web| author=Frommert, H.; Kronberg, C.| url=http://www.seds.org/messier/xtra/Bios/huygens.html| title=Christiaan Huygens|accessdate=11 март 2008}}</ref>
 
[[Картинка:MarsTopoMap-PIA02031 modest.jpg|мини|left|400px|Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от [[Олимп (Марс)|планината Олимп]], „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното покукълбополукълбо.]]
 
[[Полярна шапка|Полярните шапки]] на Марс съдържат замръзнала [[вода]] и [[въглероден диоксид]]. Диоксидът е под формата на [[сух лед]] и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата. Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият [[вулкан]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – щитовидният [[Олимп (Марс)|Олимп]], висок 27&nbsp; km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина [[Тарсис равнина|Тарсис]], която съдържа няколко други вулкана (виж [[списък на вулкани на Марс]]). На Марс се намира и най-големият [[каньон]] в Слънчевата система – ''Валес Маринерис'' ([[Долина на Маринър|„Долината на Маринър“]]). Той е дълъг около 4&nbsp;000&nbsp;km и дълбок 7&nbsp;km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е ''[[Хелас Планиция]]'' с покривка от светлочервен пясък (виж [[списък на кратери на Марс]]).
 
Работната група по планетарна номенклатура към [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] определя именуването на обектите по повърхността на Марс.
Ред 104:
 
== Спътниците на Марс ==
{{Multiple image|direction=vertical|align=right|image1=Phobos colour 2008.jpg|image2=Deimos-MRO.jpg|width=200|caption1=Допълнително оцветено изображание на Фобос, което показва почти изцяло паралелни канали и [[Кратерна верига|кратерни вериги]], заедно с кратера [[Стикни (кратер)|Стикни]] в дясно|caption2=Допълнително оцветено изображаниеизображение на Деймос (мащабът е нереален), което показва неговата гладка покривка от [[реголит]].}}
[[Файл:Phobos Deimos orbit Mars.jpg|thumb|left|200п|Орбитите на Фобос и Деймос (със запазен мащаб)]]
{{основна|Естествени спътници на Марс}}
Ред 165:
=== Сегашни мисии ===
[[Файл:NASA Mars Rover.jpg|thumb|left|180px|Марс експлорейшън ровър на повърхността на Марс.]]
През [[2001]] г. [[НАСА]] успешно изстрелва [[Марс Одисей]],<ref name="nasa081009">{{cite web| url=http://mars.jpl.nasa.gov/odyssey/newsroom/pressreleases/20081009a.html| title=NASA's Mars Odyssey Shifting Orbit for Extended Mission| publisher=NASA| date=October 9, 2008| accessdate=28 март 2011}}</ref> който все още е в [[орбита]] към началото на [[2008]] г. [[Спектометър за гама-лъчи|Спектрометърът за гама-лъчи]] е засекълзасякъл значителни количества от [[водород]] и на [[реголит]]. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.<ref>{{cite web | last=Britt | first=Robert | url=http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html | title=Odyssey Spacecraft Generates New Mars Mysteries | work=Space.com | date=14 март, 2003 | accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031205042800/http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html|archivedate=2003-12-05}}</ref>
 
През [[2003]] г. [[ЕКА]] изстрелва [[Марс експрес]], състоящ се от орбитален (Марс експрес орбитър) и спускаем модул ([[Бийгъл 2]]). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала [[вода]] на южния полюс на [[планета]]та. Контактът със спускаемия модул е загубен малко преди кацането му на повърхността през [[декември]] [[2003]] г. Счита се, че той се е разбил поради техническа неизправност.<ref>{{cite web| last=Wardell | first=Jane | url=http://www.space.com/missionlaunches/beagle_update_040126.html| title=Europe's Beagle 2 Mars Probe Stays Ominously Silent| work=Space.com | date=26 януари, 2004| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20040403181306/http://www.space.com/missionlaunches/beagle_update_040126.html|archivedate=2004-04-03}}</ref> В началото на 2004 г. работещият по мисията екип съобщава, че в [[атмосфера]]та на Марс е открит [[метан]], а ЕКА оповестява, че е открила [[полярно сияние]] на Марс през юни 2006 г.<ref name="aurora">{{cite web| last=Bertaux et al.| first=Jean-Loup| url=http://www.nature.com/nature/journal/v435/n7043/abs/nature03603.html| title=Discovery of an aurora on Mars| work=Nature Magazine| date=9 юни, 2005| accessdate=13 юни 2006}}</ref>
Ред 171:
През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци ''Спирит'' (''Дух''), носещ означението [[Спирит (марсоход)|MER-A]] и ''Опъртюнити'' (''Възможност''), носещ означението [[Опъртюнити (марсоход)|MER-B]] по програмата [[Марс експлорейшън ровър]]. Двата марсохода достигат успешно до повърхността на планетата през януари [[2004]] г. и към март [[2005]] г. запазват почти пълната си функционалност, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Двата марсохода откриват ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.
 
На 10 март 2006 г. апаратът [[Марс Риконъсънс Орбитър]] (МРО) на НАСА влиза в орбита на Марс, за да проведе двегодишно научно наблюдение. Орбиталният апарат картографира марсиански терени, за да търси подходящи места за бъдещо кацане на сонди на повърхността. Според научния екип, МРО е заснел за първи път активни лавини по повърхността на Червенатачервената планета.<ref name="cnn_avalanche">{{cite web| url=http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| title=Photo shows avalanche on Mars| work=CNN|accessdate=28 март 2011|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080419070652/http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| archivedate=April 19, 2008| deadurl=yes}}</ref>
 
През февруари 2009 г. космическият кораб [[Даун (космически кораб)|Дон]] прелита покрай Марс, за да използва гравитацията му и да се отправи към астероидите [[4 Веста]] и [[1 Церера]], за да ги изследва.<ref>{{cite web| first=D. C. | last=Agle | date=February 12, 2009| title=NASA Spacecraft Falling For Mars| publisher=NASA/JPL| url=http://www.jpl.nasa.gov/news/features.cfm?feature=2031| accessdate=18 февруари 2010}}</ref>
Ред 178:
 
=== Бъдещи мисии ===
Руско-китайската сонда [[Фобос-грунт]] беше насрочена за октомври 2009 г., но след забавяне се очаква да бъде изстреляна през 2011 г. Мисията планира да се вземе материал от марсианскиятмарсианския спътник Фобос. През 2018 г. ЕКА планира да изстреля първиятпървия си марсоход [[ЕкзоМарс]], който ще може да сондира 2 m надълбоко в почвата и да изследва за органични молекули.<ref>{{cite web| url=http://www.esa.int/SPECIALS/Aurora/SEM1NVZKQAD_0.html/| title=ExoMars| work=ESA website| accessdate=11 март 2008}}</ref><ref>{{cite web| first=Paul|last=Rincon| date=[[10 ноември]], [[2006]]| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/6133712.stm| title=European Mars launch pushed back| accessdate=11 март 2008}}</ref>
 
Руско-финландската мисия [[МетНет]], планира да бъдат изстреляни десетки малки сонди до Марс, които да изградят широкоразпространена наблюдателна мрежа, за да се изследва структурата на атмосферата и метеорологичните особености на Марс.<ref>[http://www.ava.fmi.fi/metnet-portal/?sivu=mainpage MetNet Mars Mission]</ref> Пробна мисия за изпращане на 1 – 2 сонди е насрочена за 2009 или 2011 г.<ref name="Metnet" /> Възможно е МетНет да бъде изстрелян с Фобос-грунт или сондите да бъдат изстреляни отделно на интервали до 2019 г.<ref name="Metnet">{{cite web| url=http://www.ava.fmi.fi/metnet-portal/precursor/?sivu=launch| title=The MetNet Mars Precursor Mission| publisher=Finnish Meteorological Institute| accessdate=18 февруари 2010}}</ref>
Ред 190:
== Допълнителна информация ==
[[Картинка:PIA02405.jpg|thumb|320px|„Ares Vallis“ снимани от [[марсоход]]а Марс Патфайндър]]
Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието и&#768;ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността и&#768;ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.
 
=== Сближаване през 2003 ===
Ред 196:
На [[27 август]] [[2003]] г. 9:51:13 по [[Гринуич]] разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60&nbsp;000 години насам: 55&nbsp;758&nbsp;006&nbsp;km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на [[астрономическа опозиция]] и на три дни от [[перихелий]]. За [[2287]] г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на [[22 август]] [[1924]] г. разстоянието е 0,37284 [[Астрономическа единица|АЕ]], сравнено с 0,37271 АЕ на [[27 август]] [[2003]] г. и очаквани 0,37278 АЕ на [[24 август]] [[2208]] г.<ref>{{cite web| date=August 22, 2003| last=Rao| first=Joe| url=http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html| title=NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.| work=Space.com| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20030824043709/http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html|archivedate=August 24, 2003}}</ref>
 
Пасаж на Земята, гледана от Марс, ще се наблюдава на [[10 ноември]] [[2084]] г. На този ден [[Слънце]]то, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също: пасаж на Меркурий, гледан от Марс, и пасаж на Венера, гледана от Марс). Ъгловият диаметър на [[Деймос (спътник)|Деймос]], гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на [[Слънце]]то [[астрономически пасаж|пасажи]], а не [[затъмнение|затъмнения]], както тези на [[Фобос (спътник)|Фобос]].
 
=== 2007 – 2008 ===
Ред 212:
 
== Марс и древните цивилизации ==
В [[Древен Египет]] планетата е наричана „Червеният [[Хор (бог)|Хор]]“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо [[Земя (планета)|Земята]] (Земята се върти по-бързо около [[Слънце]]то, отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град [[Кайро]] произлиза от „''Ел-Кахира''“, значещо „планетата Марс“ на [[арабски език|арабски]].
 
В [[китай]]ската и [[Япония|японската]] култури планетата Марс е символизирана от знаците &#28779;&#26143; (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.
Ред 234:
В научнофантастичния сериал „[[Вавилон 5]]“ на Марс съществува голяма човешка колония, която се бори за независимостта си от Земния съюз. Колонията има добре изградена инфраструктура, но често страда от недостиг на хранителни запаси и други важни суровини, от които зависи нейното съществуване.
 
През 2015 г. излезе нашумелият филм [[Марсианецът|„Марсианецът“]] с [[Мат Деймън]] в главната роля, който играе ролята на астронавт, по погрешка сметнат за мъртъв и изоставен на планетата.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марс“.