Разлика между версии на „Подвис (област Бургас)“

м
Бот: Добавяне на {{без източници}}; козметични промени
м (Бот: Добавяне на {{без източници}}; козметични промени)
{{без източници}}
{{към пояснение|Подвис|Подвис}}
{{Селище в България
 
* [[Камчия (язовир)|Язовир Камчия]], осигуряващ питейно водоснабдяване на 73 населени места.
[[FileФайл:Kamchia-reservoir.jpg|thumbмини|Гледка от Подвис към язовир Камчия]]
 
Народната носия на подвисци е забележителна и прочута. За селото и не само за него, тя е наследство с голяма историческа и културно-художествена стойност.
Подвиската народна носия е съхранена и пренесена по време на османската власт. В селото не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са били помохамеданчвани. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското.
 
Най-забележителна, разбира се е женската народна носия. Тя се дели на булчинска и моминска. Булчинската народна носия започвала от ризата. Тя била дълга до петите и се шиела от най-хубавото, кастарено платно. Ръкавите ѝѝ били широки и падали свободно до китките на ръцете.
 
Най-забележителен бил сукманът. Той се шиел от домашно изтъкан плат, от много тънко предена вълна и се боядисвал само в черен цвят.
Празничното моминско народно облекло било също богато на украса. Ръченикът бил от баро и се завързвала вала. Момата винаги излизала с голяма китка на главата.
 
В сравнение с женската, мъжката народна носия е по-строга и по-ограничена по отношение на цветовата си гама. [[Аба (плат)|АбаАбата]]та, от която се шиели потурите, не се боядисвали. Почтено място заемала ризата. Тя се шиела от домашно, памучно платно. Абата се шиела с ръкави, без копчета. Носила се винаги разкопчана.
 
Красиво и вълнуващо било хорото на Подвис. Без него празник не ставал. На [[Коледа]] и [[Великден]] то се виело по три дни. Не минавали без хора и семейните празници и тържества. Самата сватба започвала в съботния следобед с „руменик“-голямо хоро на „Беглишки харман“.
 
{{Община Сунгурларе}}
 
[[Категория:Села в област Бургас]]