Разлика между версии на „Електрон“

68 байта изтрити ,  преди 1 година
Граматически и стилистически поправки
м (Премахване на Категория:Елементарни частици; Добавяне на Категория:Лептони, ползвайки HotCat)
(Граматически и стилистически поправки)
 
== Теория ==
'''Електронът''', понякога наричан „негатрон“ и(означава се означавасъс катосимвола '''e<sup>&minus;</sup>''' и) е най-лекият масов [[лептон]] с положителна маса. Неговият точков елементарен електрически заряд участва едновременно в 4четири независими движения:.
 
=== Релативистско стохастическо движение ===
То е резултат от реакцията на точковия електрически заряд на излъчването и поглъщането от него на виртуални [[фотон|фотони.]]и. Тъй като излъчванетоимпулсът ина поглъщанетовиртуалните ефотони стохастическоима послучайна големина и направлениепосока, то и реактивното движение (откатаоткатът) също еима стохастическослучайно по дължина и направлениеповедение. Това най-бързо движение може да се наблюдава при разсейването на [[светлина]] (реални фотони) от почти свободни, слабо свързани [[валентност|валентни]] електрони. Ако във формулата за [[закон за дисперсията|дисперсия]]та на координатите се въведе като време двойното време за излъчване или поглъщане на [[фотон|фотон,]] известно от класическата [[електродинамика|електродинамика,]], ще се получи известната формула за сечението на Томпсън. Това показва, че такова релативистско движение на точковия безмасов електрически заряд на електрона действително съществува.
 
=== Релативистко [[фермион]]но осцилационно движение (Zitterbewegung) ===
Резултатите от него са създаване на собственисобствено електрическоелектромагнитно и магнитно полетаполе, създаване на собствена [[енергия]] ([[маса]] в покой), създаване на собствен магнитен диполен момент и на собствен механичен ъглов момент. Това вътрешно движение се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]] и поради тяхната некомутативност съществува силна корелация между осцилациите на точковия безмасов [[електрически заряд]] по трите взаимно перпендикулярни координати.
Това вътрешно движение се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]] и поради тяхната некомутативност съществува силна корелация между осцилациите на точковия безмасов [[електрически заряд]] по трите взаимно перпендикулярни координати.
 
Като резултат на тази силна корелация всички компоненти на интензитета на собственото [[електрическо поле]] имат нулево значение в точката на моментното местоположение на точковия електрически заряд и всички компоненти на интензитета на собственото магнитно поле имат двойно по-голямо значение от значенията, които биха имали в точката на моментното местоположение на точковия електрически заряд, ако той се движеше бозонно, т.е. без никаква корелация между осцилациите по трите взаимно перпендикулярни направления. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения ъглов механичен момент е 2 пъти по-голямо от жиромагнитното отношение на орбиталния магнитен момент към орбиталния ъглов механичен момент. По това физически обосновано обяснение ние разбираме колко важно е да открием физическата същност на необяснимото релативистко поведение на електрона. Така например, използването на [[полупроводник]]овия модел на релативисткия електрон е погрешно. Действително, вместо да се предполага, че пълната вълнова функция на дираковския електрон описва поведение на две движения с различна [[енергия]], много по-приемливо е да се предположи, че пълната вълнова функция на дираковския електрон описва поведение на две движения с равна енергия, но с две посоки на движение: напред и назад и двете имащи въртения на ляво и на дясно. По този начин математически коректно се описва всяко движение на точковия безмасов електрически заряд, включително и вътрешното фермионно движение.
 
=== Нерелативистко стохастическо движение ===
Това е движение на размития електрически заряд на [[Пол Дирак|Диракдирак]]овския електрон, което е резултат от електрическото и магнитното взаимодействие на размития електрически заряд или на магнитния диполен момент на релативисткия електрон, с интензитетите на електрическите и магнитните интензитети на стоящите електромагнитни колебания на [[вакуум]]а, възбудени от флуктуациите на вакуума. Това стохастическо движение превръща класическия електрон в [[квант]]ов електрон. Благодарение на това фюртовско стохастическо движение електронът се движи по стохастически неповторими, много често начупени траектории, предизвикващи дисперсии в динамическите параметри, описващо поведението на електрона. В резултат на това стохастическо поведение са всички неравенства, известни като неопределености на [[Хайзенберг]]. По този начин отпада твърдението за отсъствие на всякаква траектория, описваща последователните местоположения на електрона. В действителност може само да се твърди, че отсъствуват класически гладки повтарящи се траектории, които могат да описват поведението на квантуваните частици;
 
=== Класическо движение на микрочастиците ===
Анонимен потребител