Разлика между версии на „Електрон“

кор., бележка
(Граматически и стилистически поправки)
(кор., бележка)
'''Електрон''' е [[елементарна частица]], присъстваща в [[електронен слой|електронните обвивки]] на [[атом]]ите на всички [[химичен елемент|химични елементи]]. Движението на електроните предизвиква електрическите явления като [[електрически ток|електрическия ток]].
 
Зарядът на електрона е неделим и равен на 1,602&nbsp;189&nbsp;2(46)×10<sup>-19</sup> [[Кулон|C]] или  - 1 в[[елементарен електрически заряд]].<ref>Зарядът на електрона е отрицателен спрямо [[елементарен електрически заряд|елементарния електрически заряд]], който е положителен атомниза единици[[протон]]а.</ref> Електрическият заряд на другите елементарни частици се измерва на базата на елементарния заряд на електрона. Масата на електрона е равна на 9,109 558×10<sup>-28</sup> g
 
== История ==
Думата електрон идва от гръцката „ήλεκτρον“, което означава [[кехлибар]]. След наелектризиране (например чрез натриване с вълнено парче плат), кехлибарът привлича малки предмети, което е свидетелство за статично [[електричество]]. Терминът електрон като [[елементарна частица]] с неделим заряд е предложен от [[Джордж Джонстън Стоуни]] през [[1894]]. Експерименталното откритие на електрона е направено от [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]], който през [[1897]] наблюдава отклонението на т.нар. [[катодни лъчи]].
 
== Теория ==
 
=== Релативистско стохастическо движение ===
То е резултат от реакцията на точковия електрически заряд на излъчването и поглъщането на виртуални [[фотон|фотони.]]и. Тъй като импулсът на виртуалните фотони има случайна големина и посока, то и реактивното движение (откатът) също има случайно поведение. Това движение може да се наблюдава при разсейването на [[светлина]] (реални фотони) от почти свободни, слабо свързани [[валентност|валентни]] електрони. Ако във формулата за [[закон за дисперсията|дисперсия]]та на координатите се въведе като време двойното време за излъчване или поглъщане на [[фотон|фотон,]] известно от класическата [[електродинамика|електродинамика,]], ще се получи известната формула за сечението на Томпсън. Това показва, че такова релативистско движение на точковия безмасов електрически заряд на електрона действително съществува.
 
=== Релативистко [[фермион]]но осцилационно движение ===
 
=== Нерелативистко стохастическо движение ===
Това е движение на размития електрически заряд на [[Пол Дирак|дирак]]овскиядираковския електрон, което е резултат от електрическото и магнитното взаимодействие на размития електрически заряд или на магнитния диполен момент на релативисткия електрон, с интензитетите на електрическите и магнитните интензитети на стоящите електромагнитни колебания на [[вакуум]]а, възбудени от флуктуациите на вакуума. Това стохастическо движение превръща класическия електрон в [[квант]]ов електрон. Благодарение на това фюртовско стохастическо движение електронът се движи по стохастически неповторими, много често начупени траектории, предизвикващи дисперсии в динамическите параметри, описващо поведението на електрона. В резултат на това стохастическо поведение са всички неравенства, известни като неопределености на [[Хайзенберг]]. По този начин отпада твърдението за отсъствие на всякаква траектория, описваща последователните местоположения на електрона. В действителност може само да се твърди, че отсъствуватотсъстват класически гладки повтарящи се траектории, които могат да описват поведението на квантуваните частици;
 
=== Класическо движение на микрочастиците ===
То е по класически гладки повтарящи се траектории в резултат на взаимодействието на техните заряд, магнитен момент или маса с класически усреднени външни полета.
 
== Бележки ==
{{Списък елементарни частици}}
<references />
 
{{Списък елементарни частици}}
 
[[Категория:Лептони]]