Давид III от Тао: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м неработещи препратки към файлове; форматиране: 3x тире-числа, 2x тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
| починал-място =
}}
'''Давид III''' е [[грузински]] владетел на областта [[Тао (историческа област)|Тао]] от 961 или 966 до 1000 г., познат с презимената '''Багратид''' (по името на [[Багратиони|владетелския род]], от който произхожда) и '''Куропалат''' (по [[Византийска империя|византийската]] [[куропалат|дворцова титла]], която носи), но най-вече с приноса си за архитектурното и писменото наследство на своето време чрез построяването на [[Ошки|Ошкския манастир и скрипторий]] и за обединението на средновековна [[Царство Иверия|Грузия]]. Играе важна роля в междуособиците в съседна [[Византийска империя|Византия]] от 70-те и 80-те години на X век, като първо помага на император [[Василий II Българоубиец|Василий II]] да задържи престола си срещу [[Варда Склир]], а после едва не го сваля, като подкрепя друг бунтовник – [[Варда Фока Млади|Варда Фока]].
== Отношения с Византия ==
Давид се намесва в гражданската война във Византия през 979 г. с подкрепления, които допринасят за решителната победа на императорските войски над Склир.<ref name="toumanoff-DoT"> Toumanoff, Cyrill. [http://rbedrosian.com/Ref/cmh3.htm Armenia and Georgia], стр. 617
През 988 г. Давид се намесва отново във византийските междуособици, но този път неуспешно, тъй като подкрепеният от него претендент Варда Фока е разбит и загива на бойното поле. През 990 г. Василий II изпраща срещу Тао силна армия, която принуждава грузинския княз да се спогоди с византийците. В замяна на прекратяване на бойните действия и възобновяване на привилегиите от 979 г. Давид се съгласява да завещае земите си на императора.<ref name="toumanoff-DoT"/>
== Политика в грузинските земи и експанзия на Тао ==
Благодарение на географското си разположение и митническата си политика Тао може да разчита на значителни приходи от преминаващите търговски кервани. Давид използва тези постъпления за изграждането на редица манастири и църкви (Ошки, Шатберди и други), които се превръщат в източници на най-ранната съхранена до наши дни грузинска илюстрована религиозна и историческа литература.<ref>Evans, Helen / Wixom, William. [http://www.metmuseum.org/research/metpublications/The_Glory_of_Byzantium_Art_and_Culture_of_the_Middle_Byzantine_Era_AD_843_1261 The Glory of Byzantium: Art and Culture in the Middle Byzantine Era, A. D. 843
Давид се стреми към приобщаване на грузинските княжества. Сам бездетен, той осиновява потенциалния наследник на [[Абхазия]] и [[Картли]] [[Баграт III]], помага му да заеме абхазкия престол (975 г.) и да утвърди претенциите си над Картли. Към 988 г. отношенията между двамата се развалят и се стига до краткотраен конфликт. Споразумението на Давид с Василий II от 990 г. лишава Баграт от правото да наследи Тао. Все пак Давид допринася много за издигането на Баграт в първия господар на обединена Грузия, което става факт през 1008 г.<ref name="toumanoff-DoT"/><ref name="step-DoT">Степаненко, B. П. [http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2262/1/adsv-11-13.pdf Политическая обстановка в Закавказье в первой половине XI в.] Във: Античная древность и средние века, №11, 1975, стр. 125
След уреждането на отношенията с Византия и Абхазия, Давид повежда завоевателна война с Маруанидите, в резултат от която към 994 г. завзема [[Манцикерт]] и териториите, обещани му от византийския император. Начело на коалиция от арменски и грузински князе, през 998 г. отразява нашественици от Азербайджан.
| |||