Константин Жостов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
|||
Ред 29:
Константин Жостов е роден в неврокопското село [[Гайтаниново]] в 1867 година. Син е на [[Андон Жостов]] и брат на [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в [[Ученически легион|Ученическия легион]] в [[Сръбско-българската война]] и с него участва в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]]. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]], което завършва в 1887 година и на 9 май е произведен в чин [[подпоручик]]. Първоначално служи в [[артилерия]]та. На 18 май 1890 година е повишен в [[поручик]], а на 2 август 1894 година — в [[капитан]].
В 1889 година заминава за [[Виена]], където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва [[Виенско висше артилерийско училища|Висшето артилерийско училище]] с право да служи в Генералния щаб.<ref>{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 - 52| doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. В 1902 година е повишен в майор. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на [[Осма пехотна тунджанска дивизия]]. По-късно през 1907 - 1909 година е военен аташе в [[Русия|руската]] столица [[Санкт Петербург]] и в [[Париж]]. След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
| |||