Мери Касат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м картинка
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг
Ред 42:
Пътува до Испания, Белгия и Холандия. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на [[Едгар Дега]], с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: ''„Има някой, който чувства като мен.“''
 
Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 и тя с радост приема, по-късно си спомня: ''{{цитат|''„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от [[Едуар Мане|Мане]], [[Гюстав Курбе|Курбе]] и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“''|}}
 
Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на [[Пол Сезан|Сезан]], [[Клод Моне|Моне]], Писаро, [[Пиер-Огюст Реноар|Реноар]] и Дега.