Аушвиц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без ш. {{Редактирам}}; форматиране: 6x тире, 19 интервала, А|АБ, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Редактирам}}{{обработка|форматиране}}{{авторски права}}
{{coord|50.036622|19.175897|display=title}}
[[Файл:Auschwitz I - Birkenau, Oświęcim, Polonia - panoramio (20).jpg|мини|290x290пкс|Главен вход към Аушвиц II - – Биркенау]]
[[Картинка:Entrance Auschwitz I.jpg|мини|Входът на Аушвиц I|290x290пкс]]
 
'''Аушвиц''' или '''Освиенцим''' е комплекс от [[Националсоциализъм|нацистки]] [[Концентрационен лагер|концентрационни лагери]], построени и ръководени от [[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] в окупирана [[Полша]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Състои се от '''Аушвиц I''' (оригиналният концлагер), '''Аушвиц II-Биркенау''' (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), [[Моновиц (концлагер)|Аушвиц III-Моновиц]] (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.
 
Аушвиц I първоначално е построен, за да държи полски политически затворници, които пристигат през май 1940. Първото изтребване на лагерниците е през септември 1941. Аушвиц II-Биркенау се превръща в основен обект на [[Окончателно решение на еврейския въпрос|окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос]] по време на [[Холокост|Холокоста]]а. От началото на 1942 до края на 1944 транспортни влакове водят [[евреи]] от цяла окупирана Европа до [[Газова камера|газовите камери]] на лагера, където биват масово убивани с отровата [[Циклон Б]], първоначално разработена да бъде използвана като [[пестицид]]. Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Около 90% от тях са евреи; приблизително един на всеки шест евреи, убити в Холокоста, са заинали в лагера.<ref>Rees, Laurence (2005). ''Auschwitz: A New History. New York: Public Affairs'', member of Perseus Books Group. <nowiki>ISBN 1-58648-303-X</nowiki>.</ref><ref>Snyder, Timothy (2010). ''Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin.'' New York: Basic Books. <nowiki>ISBN 978-0-465-00239-9</nowiki>.</ref> Други хора, депортирани в Аушвиц, включват 150 000 [[поляци]], 23 000 [[цигани]] и [[синти]], 15 000 съветски военнопленници, 400 [[Свидетели на Йехова]] и десетки хиляди други от различни националности, включително и неизвестен брой [[Хомосексуалност|хомосексуалисти]]. Много от тези, които не биват обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, инфекциозни болести, индивидуални екзекуции и [[Нацистки експерименти с хора|медицински експерименти]].
 
В хода на войната, лагерът е управляван от 7 000 членове на германския [[SS|Шуцщафел]] (SS), приблизително 12% от които по-късно са осъдени за [[Военно престъпление|военни престъпления]]. Някои, включително и лагерния командир [[Рудолф Хьос]], са екзекутирани. [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] не реагират на ранните съобщения за жестокости в лагера, а неуспехът им да бомбардират лагера или железниците му остава спорен. Поне 802 затворници опитват да избягат от Аушвиц, 144 от които успяват.
 
С приближаването на [[Червена армия|съветските трупи]] към Аушвиц през януари 1945, повечето от населението му е изшратено на запад на [[марш на смъртта]]. Затворниците, останли в лагера, са освободени на 27 януари 1945, ден, на който днес се отбелязва [[Международен възпоменателен ден на Холокоста|Международния възпоменателен ден на Холокоста]]. През следващите десетилетия оцелелите като [[Примо Леви]], [[Виктор Франкъл]] и [[Ели Визел]] пишат мемоари на своите преживявания в Аушвиц и лагерът става доминиращ символ на Холокоста. През 1947 Полша открива [[Държавен музей Аушвиц-Биркенау]] на територията на Аушвиц I и II и през 1979 става [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световно наследство]] на [[ЮНЕСКО]].
 
== История ==
[[Националсоциализъм|Нацистката идеология]] обединява елементи на [[антисемитизъм]], [[расова хигиена]] и [[евгеника]] и ги комбинира с [[пангерманизъм]] и териториален експанзионизъм с цел получаване на повече жизнено простанство (''Lebensraum'') за германския народ.<ref>Evans 2005, p. 7.</ref> Веднага след завземането на власта над Германия, актове на насилие срещу евреите стават повсеместни.
 
През септември 1935 г. са въведени [[Нюрнбергски закони|Нюрнбергските закони]], които забраняват бракове между евреи и германци, извънбрачни отношения между евреи и германци и наемането на германки под 45-годишна възраст като домашни служители в еврейски домакинства. Законът за гражданство на Райха посочва, че само тези с германска кръв са определяни като граждани. Така евреите и другите малцинства са лишени от своето германско гражданство. Законите са разширени на 26 ноември 1935, за да включват [[Цигани|роми]] и [[афрогерманци]]. До началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 около 250 000 от 437 000 евреи в Германия емигрират в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Палестина]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и други страни.
 
[[Германска империя (1933 – 1945)|Нацистка Германия]] [[Полска кампания (1939)|нахлува в Полша]] през септември 1939. Германският диктатор [[Адолф Хитлер]] нарежда да се унищожат полските лидери и интелигенция. Приблизително 65 000 цивилни, които се смятат за по-нисши от [[Арийска раса|арийската раса]], са убити до края на 1939. В допълнение на лидерите на полското общество, нацистите убиват евреи, проститутки, цигани и душевно болни. На 21 септември SS-[[Обергрупенфюрер|обергрупенфюрерът]] [[Райнхард Хайдрих]], тогава директор на [[Гестапо]], нарежда полските евреи да бъдат събрани и разпределени в градове с добри ЖП-връзки. Първоначално идеята е да бъдат депортирани на изток, вероятно към [[Мадагаскар]]. Две години по-късно, в опит да добие нова територия, Хитлер навлиза в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] с намерението да депортира или убие евреите и [[Славяни|славяните]], живеещи там.
[[Файл:Auschwitz I Entrance.jpg|мини|Вход на Аушвиц I]]
 
Ред 23:
След като тази част на Полша е анексирана от Нацистка Германия, [[Освиенцим]] (Аушвиц) се намира административно в [[Германия]], провинция [[Горна Силезия]], регирунгсбецирк Катовиц (''Regierungsbezirk Kattowitz''), ландкрайс Белиц (''Landkreis Bielitz''). Първоначално е предложена за място за [[Концентрационен лагер|концлагер]] за полски затворници от SS-[[оберфюрер]] [[Арпад Виганд]], помощник на висшия SS- и полицейски лидер на Силезия [[Ерих фон дем Бах-Зелевски]]. Бах-Зелевски търси място за настаняване на затворници от силезийския район, тъй като местните затвори са претъпкани. [[Рихард Глюкс]], ръководител на Инспектората по концетрационните лагери, изпраща тогавашния командира на концлагера [[Захсенхаузен]] [[Валтер Айсфелд]] да инспектира обекта, който вече се е съдържал от шестнадесет разрушени едноетажни сгради, които някога са служили като австрийски, а по-късно и полски, армейски бараки и лагер за преходни работници. [[Райхсфюрер-СС|Райхсфюрер-SS]] [[Хайнрих Химлер]], ръководител на [[SS|Шуцщафел]], одобрява мястото през април 1940, възнамерявайки да използва съоръжението за настаняване на политически затворници. SS-оберщурмбанфюрер (подполковник) [[Рудолф Хьос]] ръководи развитието на лагера и служи като първи комендант. SS-оберщурмфюрер (старши лейтенант) [[Йозеф Крамер]] е назначен за заместник на Хьос. Аушвиц I, оригиналният лагер, се превръща в административен център за целия комплекс.
 
Местните жители са изгонени, включително 1200 души, които живеят в бараки около казармата. Около 300 еврейски жители на Освиенцим поставят основите. От 1940 до 1941 17 000 полски и еврейски жители на западните квартали на Освиенцим са изгонени от местата, разположени близо до лагера. Германците също разпореждат изселването на поляците от селата Брошковице, Бабице, Бжежинка, Райско, Плави, Харменже, Бур и Буди до [[Генерално губернаторство|Генералното губернаторство]]. На германските граждани се предлагат данъчни облекчения и други обезщетения, ако се преместят в района. До октомври 1943 пристигат повече от 6 000 германци от Райха. Нацистите планират построяването на модерен жилищен район за идващите германци, включително училища, площадки за игра и други удобства. Някои от плановете напредват, включително изграждането на няколкостотин апартамента, но много от тях никога не са напълно изпълнени. Основните удобства като изхвърляне на вода и канализация са недостатъчни и болестите, пренасяни от водата - – често срещани.
 
Броят на обитателите бързо нараства с пристигането на полската интелигенция и дисиденти, включително и полската съпротива. До март 1941 около 10 900 са затворници в лагера, повечето от тях поляци. До края на 1940 г. SS конфискува земя в околността, за да създаде 40-километрова „зона на интерес“, заобиколена от електрифицирани огради от бодлива тел и наблюдателни кули. Както при други нацистки концлагер, над портите стои мотото ''[[Arbeit macht frei]]'' („Трудът те прави свободен“).
[[Файл:Gatehouse Auschwitz II (Birkenau), Poland.jpg|мини|240x240пкс|Аушвиц II - – Биркенау]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R69919, KZ Auschwitz, Brillen.jpg|мини|240x240пкс|Очила, събрани от жертвите]]
[[Файл:BIRKENAU.jpg|мини|240x240пкс|Вътре в бараките на Биркенау]]
 
=== Аушвиц II - – Биркенау ===
Победите от [[операция „Барбароса“]] през лятото и есента на 1941 срещу новия Хитлеров враг, Съветския съюз, води до драматични промени в нацистката антиеврейска идиология и профила на затворниците, водени в Аушвиц. Строежът по Аушвиц II - – Биркенау започва през октомври 1941, за да се облекчи пренаселеността в основния лагер. [[Райхсфюрер-СС]] [[Хайнрих Химлер]] планира лагерът да прибере 50 000 военнопленници, които да вършват принудителна работа. Плановете изискват разширяване на лагера, за да приюти 150 000, а по-късно и 200 000 затворници. Първоначален контингент от 10 000 съветски военнопленници пристига в Аушвиц I през октомври 1941, но през март 1942 все още са живи 945 души, които са прехвърлени в Биркенау, където повечето от тях умират от болести или глад до май. По това време Хитлер решава да унищожи евреите, така че Биркенау се превръща в трудов и унищожителен лагер. [[Държавен музей Аушвиц-Биркенау|Музеят Аушвиц-Биркенау]] оценява, че 1,3 милиона души, 1,1 милиона от тях евреи, са изпратени в лагера по време на негово съществуване.
 
Началникът на строежа на Аушвиц II-Биркенау е Карл Бисхоф. За разлика от предшественика си, той е компетентен и динамичен бюрократ, който въпреки продължаващата война, завършва строежа на конструкцията, смятан за необходим. Лагерът Биркенау, четирите крематории, новата сграда за прием и стотици други сгради са планирани и конструирани. Плановете на Бисхоф призовават всяка барака да разполага с 550 затворници (една трета от пространството, разпределено в други нацистки концлагери). По-късно той променя това на 744 затворници на барака. SS проектират бараките не толкова да приютят затворниците, колкото да ги унижощат.
 
Първата газова камера в Биркенау е „червената къща“ (наречена Бункер 1 от персонала на СС), тухлена къща, превърната в газово съоръжение. В действие е от март 1942. Втора тухлена къща, „бялата къща“ или Бункер 2, бива превърната в газова камера само няколко седмици по-късно. Тези структури се използват за масови убийства от началото на 1943. В началото на 1943 нацистите решават да увеличат значително газификационния капацитет на Биркенау. Крематориум II, проектиран като морга в мазето и в надземните пещи, се превръща в завод за убиване, като се монтират газонепроницаеми врати, отвори за [[Циклон Б]] (силно смъртоносна [[Цианид|цианидна]] отрова). Тя влизе в действие през март. Крематориум III е построен, използвайки същия дизайн. Крематориум IV и V, проектирани от самото начало като центрове за газификация, също са построени през пролетта. До юни 1943 г. всичките четири крематориуми са в действие. Повечето от жертвите са убити, използвайки тези четири структури.
 
==== Цигански лагер ====
Ред 46:
 
=== След войната ===
Аушвиц II-Биркенау е освободен от Червената армия в около 15:30 ч. на 27 януари 1945 г., а главният лагер (Аушвиц I) - – два часа по-късно. Военни камиони, натоварени с хляб пристигат на следващия ден. Доброволци започват да предлагат първа помощ през следващата седмица. В началото на февруари болницата на Полския червен кръст отваря врати в блокове 14, 21 и 22 в Аушвиц I, ръководени от д-р Юзеф Белерт с персонал от 30 доброволци доктори и сестри от [[Краков]], заедно с около 90 бивши лагерници. Критично ранените пациенти, няколко хиляди, са преместени от Биркенау и Моновиц в главния лагер. Някои осиротели деца са незабавно осиновени от жители на Освиенцим, докато други са преместени в Краков, където много от тях са осиновени от полски семейства. Останалите са настанени в сиропиталище в Харбутовице.
 
Болницата се грижи за повече от 45000 пациенти (повечето от тях евреи) от 20 държави, страдащи от [[глад]], [[дистрофия]], [[гангрена]], [[некроза]], вътрешно [[Кръвоизлив|кръвотечене]] и [[коремен тиф]]. Най-малко 500 пациенти умират. Помощ е предоставена от доброволци от Освиенцим и Бжешче, които даряват пари и храна, почистват болнични помещения, доставят вода, измиват пациенти, готвят ястия, погребват мъртвите и транспортират болните в колички с коне между локации. Осигуряването на достатъчно храна за хиляди бивши затворници е постоянно предизвикателство. Директорът на болницата лично ходи от село до село, за да събира на мляко.
Ред 100:
 
== Вижте също ==
 
* [[Холокост]]