Въглеводород: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки |
м y; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Въглеводородите''' са основен клас [[Органична химия|органични съединения]]. Почти всички други органични вещества могат да се разглеждат като производни на въглеводородите. По [[Химия|химичен]] състав те са най-простите органични съединения, тъй като [[Молекула|молекулите]] им са изградени само от [[въглерод]]ни и [[водород]]ни [[атом]]и.
== Видове въглеводороди ==
[[
Класификацията на въглеводородите се извършва върху основата на различието в строежа на молекулите им и по-конкретно във вида на въглеродната верига и в природата на химичните връзки между въглеродните атоми във веригата.
Ред 23:
Броят на въглеродните атоми във въглеродните вериги на въглеводородите от един и същ вид може да бъде различен. Това е причина за явлението хомология. Въглеводородите от един и същ [[хомоложен ред]] имат еднакъв качествен, но различен количествен състав. Също така притежават сходен молекулен строеж и сходни свойства.
== Молекулен строеж ==
Въглеродните атоми в молекулите на въглеводородите се намират в различно [[хибридизация|хибридно състояние]] - sp<sup>3</sup>, sp<sup>2</sup> и sp, с характерните различия в [[електроотрицателност]]та.
Ред 30:
Хибридното състояние на въглеродните атоми определя вида на [[ковалентна химична връзка|ковалентните връзки]] във веригите. Връзките '''C—H''' във всички въглеводороди са прости (σ-) връзки независимо от хибридното състояние на въглеродния атом. Връзката '''C—C''' при алканите е също проста (σ-) връзка. При алкените между въглеродните атоми в sp<sup>2</sup>-хибридно състояние се образува двойна (σ-сигма и π-пи) връзка. В молекулите на алкините между въглеродните атоми в sp-хибридно състояние съществува тройна (σ- и 2π-) връзка. В бензеновото ядро на арените връзката между въглеродните атоми е също сложна. Образувана е от σ- и делокализирана π-връзка.<ref>Цитирано по: Химия за 10 клас; Автори: Г. Близнаков, Л. Недялкова, Е. Гергова, П. Рибарска; София, 1994, стр.159.</ref>
== Химични свойства ==
Реакционната способност на въглеводородите на отделните хомоложни редове намалява с увеличаване на молекулната маса. Ако при обикновени условия се съпостави реакционната способност на отделните видове въглеводороди се установява следното: Алканите се отличават с много малка реакционна способност (''парафини'' - от ''parum affinis'' - ''без сродство''). Останалите въглеводороди проявяват по-голяма реакционна способност от алканите.
За въглеводородите са характерни няколко основни типа химични реакции.
* Заместителни реакции: при тях участват алканите, алкините и арените.
* Присъединителни реакции: характерни са предимно за алкените, алкадиените и алкините.
* Умерено окисляване: характерно за алканите, алкените, алкините и алкиларените.
* [[Горене]]: Запалени на въздуха, всички въглеводороди горят. Реакцията е силно екзотермична.
== Употреба ==
Многообразието в свойствата на въглеводородите обуславя разностранното им приложение в практиката. Освен висококалорични [[гориво|горива]] в [[енергетика]]та те са ценна суровина в органичния синтез. От тях се получават халогенопроизводни, [[алкохол]]и и [[фенол]]и, [[алдехид]]и, [[кетон]]и, [[карбоксилни киселини]] и техни производни, [[полимер]]и, [[лекарства|лекарствени вещества]], препарати за [[селско стопанство|селското стопанство]] и други.
== Разпространение и получаване ==
Въглеводородите се получават главно от природните източници - [[нефт]], [[нефтен газ]] и [[природен газ]]. Нефтът е смес главно от [[алкан]]и, [[циклоалкани]] и [[ароматни въглеводороди]]. В коксовия газ се съдържат газообразни алкани и предимно [[метан]].
Въглеводороди се получават и при някои изкуствени методи като [[пиролиза]] на органични материали ([[въглища]], [[биомаса]] и др.) и при [[Процес на Фишер-Тропш|процеса на Фишер-Тропш]].
== Източници ==
<references />
| |||