Разлика между версии на „Марк Клавдий Тацит“

м
y; козметични промени
No edit summary
м (y; козметични промени)
Роден в Интерамна ([[Терни]]), в [[Умбрия]], Тацит е изтъкнат [[сенатор]] и приемник на [[Аврелиан]]. По време на своя дълъг живот заема няколко държавни поста, включително [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[273]] г. и ''princeps senatus'' (най-старият по служба сред сенаторите). Той принадлежи към класата на богатите аристократи-земевладелци, но достоверни подробности около кариерата му не са известни. Качва се на трона след няколкомесечно междуцарствие, през което време вдовицата на Аврелиан – [[Улпия Северина|Северина]] формално държи властта в столицата.
 
== Избиране ==
При липсата на достатъчно авторитетна личност, която безспорно да поеме властта след Аврелиан, над Римската империя отново надвисва заплахата от анархия и вътрешна война между легионите. Войските в [[Тракия]], които пожелават да се разграничат от убийците на Аврелиан призовават Сенатът в Рим да посочи кандидат, когото да подкрепят за император. Страхувайки се от армиите, сенаторите няколко пъти се опитват да отклонят тяхното настояване, преди да стигнат до компромисен избор. Според [[Аврелий Виктор]], 6 месеца (но по-възможно седмици) след убийството на Аврелиан, сенаторите в Рим предлагат императорския трон на сенатора Тацит. Видимо неохотно, той се съгласява с това предложение. Тацит е на 75 години, когато войската и народа тържествено го провъзгласяват за император в Рим (ноември или декември 275 г.).
 
Според [[История на императорите|Historia Augusta]], [[император]]ът е потомък на знаменития историк [[Корнелий Тацит]], гордее се с това и почита паметта му, като разпорежда във всяка обществена библиотека да има екземпляр от съчиненията на неговия предтеча и ежегодно да се правят 10 копия за сметка на държавата. Някои съвременни изследователи поставят под основателно съмнение разказа за родството на император Тацит с едноименния историк от I век. Спорно е дали става въпрос за биографична спекулация, съчинена въз основа на съвпадението в имената, за да свърже императора със старите римски фамилии. Не е сигурно и дали самият император наистина би претендирал че е далечен наследник на автор, слабо известен на неговите съвременници извън образованото малцинство.
 
== Управление ==
Вероятно бивш офицер със сенаторски ранг, през своето управление Тацит се изтъква като традиционен про-сенатски принцепс и възстановител на републиката. Той не пожелава да си присвои божествени почести, за разлика от автократичните [[войнишки императори]] преди и след него. В много отношения краткото му властване може да се разглежда като последния далечен отглас на отминаващата епоха на принципата. Въпреки че показва известно намерение да увеличи ролята на Сената в държавната система, по практически съображения Тацит не отменя едикта на [[Галиен]], забраняващ на сенатори да имат достъп до военното командване – мярка въведена за да бъдат спрени множеството узурпации от страна на знатното съсловие. Тацит издава закони срещу проституцията и прахосничеството – забранява да бъде ползвана [[коприна]], поради финансовите проблеми които създава скъпия ѝѝ внос от изток.
[[FileФайл:Antoninianus Tacitus-s3315-light.jpg|thumbмини|leftляво|255px|Монета на Тацит отбелязваща победата над готите]]
 
За Тацит биографите му споменават че имал скромен и мек характер, въпреки че много от действията му показват решителност. Веднага след възкачването си на трона Тацит назначава своя брат [[Флориан]] за [[преториански префект]], арестува и лично наказва убийците на Аврелиан, който е обожествен от Сената по негово настояване. След тези ходове, целящи да гарантират личната му сигурност и благоразположението на войниците, Тацит се отправя на изток за да оглави легионите. Налага се да воюва с [[алани]]те, [[готи]]те и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които след провала на похода му срещу Персия опустошавали северното крайбрежие на [[Мала Азия]]. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската.
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана, [[Кападокия]], през юни 276 година. Според едни източници ([[Евтропий]], [[Аврелий Виктор]]), той починал от треска съпроводена от психично разстройство, което отдават на напрежението от похода, заедно с напредналата му възраст. Но според други ([[Зосим]]) – Тацит е убит от войниците, които искат да избегнат наказание, след като убиват един от корумпираните приближени на императора. Своето огромно състояние завещава на империята. Не получава обожествяване от Сената. Закратко е наследен от брат си Флориан.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.roman-emperors.org/tacitus.htm McMahon, Robin, „Tacitus (275-276 A.D)“, ''De Imperatoribus Romanis'']
* [http://www.livius.org/ta-td/tacitus_emperor/tacitus_emperor.html Tacitus] livius.org
{{Commons|Marcus Claudius Tacitus}}
 
=== Литература ===
* „''The History of the Decline and Fall of the Roman Empire''“, by Edward Gibbon [http://ebooks.adelaide.edu.au/g/gibbon/edward/g43d/chapter12.html#chapter12 Chapter XII]
 
=== Източници ===
* [[История на императорите]] (Historia Augusta), ''Vita Taciti'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Tacitus*.html английски превод]