1977 Голяма награда на Канада: Разлика между версии

}}

 

 

 

Голямата новина свързана преди началото на ГП на Канада е изненадващото напускане на [[Ники Лауда]] в отбора на [[Скудерия Ферари]]. Причината за това е управлението на самия отбор в ръцете на Роберто Носето, както и недобрите отношения с тима след катастрофата му в Нюрбургринг през сезон 1976. Лауда подписа с отбора на [[Брабам]] за [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|сезон 1978]] и след като си осигури титлата в [[1977 Голяма награда на САЩ|Уоткинс Глен]], двукратния световен шампион реши да не вземе участие в оставащите два кръга. Ферари пък планира да даде втори шанс на канадския пилот [[Жил Вилньов]] след дебюта му в Силвърстоун. Другата новина е завръщането на [[Рикардо Патрезе]] в отбора на [[Шадоу]], докато [[АТС (Формула 1)|АТС]] отхвърли плановете си да участват с [[Жан-Пиер Жарие]]. Бъдещото на трасето Моспорт е поставено под въпрос, заради несигурността на пистата и конструкцията на новото трасе в Ил-Нотр Дам в Монреал.

 

 

[[Марио Андрети]] с [[Лотус]] постига шестата си пол-позиция за сезона пред Макларън-а на [[Джеймс Хънт]] с шест десети от секундата. [[Рони Петерсон]] продължи с убедителното представяне, класирайки се трети пред сънародника си [[Гунар Нилсон]], [[Йохен Мас]], [[Патрик Депайе]], [[Алън Джоунс]], Патрезе, [[Джоди Шектър]] и [[Джон Уотсън]]. Вилньов остана едва 17-ти в своето първо състезание като пилот на Ферари, а самата квалификация е помрачена от тежкия инцидент на [[Иън Ашли]] със своя [[Хескет]]. Въпреки че англичанина оцеля като по чудо на маршалите им отне 40 минути да извадят пилота от катастрофиралия болид. Този инцидент означи края на кариерата на Ашли във Формула 1.

 

 

Андрети запази позицията си от Хънт на старта, докато втория Лотус на Нилсон за кратко окупира третото място преди Мас да го изпревари. Регацони приключи надпреварата си още на втория завой, а обиколка по-късно Уотсън отпада в опит да изпревари Тирел-а на Петерсон. Вторият Тирел управляван от Депайе бе изпреварен от Патрезе на старта, преди да изпревари италианеца и след това Нилсон в петата обиколка. В 12-та обиколка [[Жак Лафит]] напусна със счупена трансмисия, докато [[Емерсон Фитипалди]] влезе в бокса с вибрации по болида. Пет обиколки по-късно Нилсон излезе от трасето от четвърта позиция, следван от [[Ханс-Йоахим Щук]] в 19-та обиколка с повреда в двигателя и [[Карлос Ройтеман]] с проблем в горивната система.

Това остави Шектър да постигне третата си победа за сезона в домашното за Валтер Волф състезание. Депайе финишира на шест секунди от южно-африканеца и на единайсет пред третия Мас. Джоунс приключи четвърти пред [[Патрик Тамбей]] и Брамбила, който въпреки инцидента взе последната точка пред Онгъс и [[Алекс Рибейро]], които са останалите финиширали надпреварата.

{{Br}}

 

{| class="wikitable" style="font-size: 95%;"

|}

 

 

{{col-begin}}

{{col-end}}

 

 

{| style="margin:0.5em auto; text-align:center; clear:both" class="toccolours"