Доубравка Пршемисловна: Разлика между версии

м
Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 4x тире, 3x нов ред, 3x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
м (y; козметични промени)
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 4x тире, 3x нов ред, 3x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor))
| описание на изображението= Портрет от [[Ян Матейко]].
| съпруга на = [[Мешко I]]
| управление=
| регент на =
| регентство =
| майка= [[Биагота]]
| герб=
}}
}}<div alignstyle="text-align:justify">
'''Доубравка Пршемисловна''' (известна още като Домбрани, Дубравка, Дубрава и Домбрувка) е чешка княгиня и съпруга на първия полски княз [[Мешко I]].
 
Доубравка е дъщеря на чешкия княз [[Болеслав I Страшни]], като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I [[Биагота]]<ref>{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/bohemia/bohemia1.html#DB1 |title= Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}</ref>. Според ранните исторически извори през 966 Доубравка убеждава съпруга си да приеме християнството и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи.
 
== Ранни години ==
Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна<ref>''Chronicle of Cosmas of Prague'': translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.</ref> . Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения<ref>H. Łowmiański, ''Religia Słowian i jej upadek'', Warsaw p. 338, footnote 889.</ref>. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна - – късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години<ref>J. Strzelczyk, ''Bolesław Chrobry'', p. 15.</ref>.
 
През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа Гюнтер Мерзебургски, от когото е имала син Гунцелин. Тази теза се основава на едно сведение в [[Хроника на Титмар|Хрониката на Титмар]], който нарича Гунцелин брат на Болеслав I Храбри, който е син на Доубравка<ref>''Thietmari chronicon'', vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.</ref>. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъшност Гунцелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство.
 
== Брак с Мешко I и покръстване на Полша ==
През втората половина на 964 г.<ref>Date fixed by H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 548.</ref> е сключен договор между чешкия княз Болеслав I и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I - – езичник.
 
Два независими един от друг източника потвърждават важната роля на Доубравка за християнизацията на Полша. Първият е [[Титмар фон Мерзебург]], който е роден две години преди смъртта на Доубравка. В хрониката си той споменава, че чешката княгиня настоятелно притискала съпруга си да приеме християнско кръщене, като дори заплашвала в противен случай да разтрогне брака им, а с това и чешко-полския съюз. Накрая усилията ѝ дали резултат - – Мешко I се покръстил, а с него и цяла Полша<ref>''Thietmari chronicon'', vol. IV, cap. 56.</ref>.
 
От друга страна, в хрониката на [[Гал Аноним]] от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен.
 
Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego,'' pp. 116- – 117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>.
 
Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в Гнезно и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в Познан.
== Деца ==
От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца:
* [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (ок 967 - – 17 юни 1025);
* дъщеря, вероятно кръстена Светослава, често идентифицирана с легендарната шведска кралица [[Зигрид Надменната]] (968/972 - 1016), за която дъщеря се предполага, че първо е омъжена за шведския крал [[Ерик VI Сегерсел|Ерик Победоносни]], а по-късно и за датския крал [[Свен I|Свен I Вилобради]]. За тази дъщеря на Доубравка се смята, че е майка на [[Кнут Велики]] и на [[Олаф Скьотконунг]].
* Гунхилда Полска, също омъжена за [[Свен I|Свен I Вилобради]].
 
== Смърт и място на погребение ==
Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател [[Юзеф Крашевски]] обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златоткани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и Едуард Рачински<ref>E. Raczyński, ''Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego'', Poznań 1843, vol. II, pp 356- – 360.</ref>. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно<ref>K. Jasiński, ''Rodowód pierwszych Piastów'', p. 78.</ref>.
 
== Източници ==
<references/>
 
{{превод от|en|Dobrawa of Bohemia|513405666}}
</div>
 
[[Категория:Пршемисловци]]
[[Категория:Пясти]]