Доубравка Пршемисловна: Разлика между версии

| управление=

}}<div alignstyle="text-align:justify">

Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна<ref>''Chronicle of Cosmas of Prague'': translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.</ref> . Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения<ref>H. Łowmiański, ''Religia Słowian i jej upadek'', Warsaw p. 338, footnote 889.</ref>. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна - – късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години<ref>J. Strzelczyk, ''Bolesław Chrobry'', p. 15.</ref>.

През втората половина на 964 г.<ref>Date fixed by H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 548.</ref> е сключен договор между чешкия княз Болеслав I и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I - – езичник.

Два независими един от друг източника потвърждават важната роля на Доубравка за християнизацията на Полша. Първият е [[Титмар фон Мерзебург]], който е роден две години преди смъртта на Доубравка. В хрониката си той споменава, че чешката княгиня настоятелно притискала съпруга си да приеме християнско кръщене, като дори заплашвала в противен случай да разтрогне брака им, а с това и чешко-полския съюз. Накрая усилията ѝ дали резултат - – Мешко I се покръстил, а с него и цяла Полша<ref>''Thietmari chronicon'', vol. IV, cap. 56.</ref>.

Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego,'' pp. 116- – 117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>.

* [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (ок 967 - – 17 юни 1025);

Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател [[Юзеф Крашевски]] обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златоткани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и Едуард Рачински<ref>E. Raczyński, ''Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego'', Poznań 1843, vol. II, pp 356- – 360.</ref>. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно<ref>K. Jasiński, ''Rodowód pierwszych Piastów'', p. 78.</ref>.