Ан дьо Божьо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-==Източници== +== Източници ==); козметични промени |
|||
Ред 37:
== Биография ==
Ан е родена в замъка [[Женап]] в [[Брабант]] на 3 Aприл 1461 година. Тя е най-голямата оцеляла дъщеря на Луи ХI . "Ан е тъмнокоса, с високо чело, фино-извити вежди. Има остър, надменен нос, тънки устни, тънки ръце, и
=== Брак ===
Крал Луи търси
== Оценка на Луи за Ан ==
„Тя - най-малко глупавата от всички жени на Франция, защото на съдбата не било изгодно да ме запознае с нито една умна“ - казва крал Луи. „Най-хитрата и проницателна жена от всички,
Ана дълго време е доверено лице на своя баща, който се възхищава от нейния политически нюх, находчивост, хитрост. Именно на нея,
== Регентство ==
Ред 52:
Ана и нейният мъж Пиер дьо Божьо, идвайки на власт, се сблъскват с опозиционно движение на аристокрацията, оглавено от първия принц по кръв — [[Луи XII|Луи Орлеански]]. Един от членовете на тази групировка е и Филип дьо Комин, подробно описващ събитията от тези години в своите мемоари. Макар Ана дьо Божьо и нейният съпруг да са регенти по изрична устна предсмъртна воля на Луи XI, Луи Орлеански и неговите съратници считат предаденото регентство за съвършено незаконно. Филип дьо Комин слага акцент на това, че бунтът на аристокрацията е предизвикан не от недоволство към политиката на краля и е насочен не против краля. "Нима принцовете и поданиците са вдигнали оръжие против своя млад крал? Пожелали са някой друг? Или са поискали да му отнемат властта?…Всичко е направено заради точно обратното…". Комин подчертава, че причина за недоволството е политиката, провеждана от регентите Пиер и Анна дьо Божьо, и именно против тях е застанала аристокрацията, поддържаща "законния" регент Луи Орлеански.
Когато умира херцог [[Франсоа II (Бретон)|Франсоа II Бретонски]], той е наследен от своята дъщеря - единадесетгодишната [[Анна Бретанска|Анна Бретонска]]. Анна предлага ръката си на император [[Максимилиан I]] и той се жени за нея задочно. Но Ана дьо Божьо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен и [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] е претендент за ръката на херцогинята на Бретон. Ана дьо Божьо съумява
Така Ан Божьо урежда брака на крал Шарл с [[Ана Бретанска|Ана Бретонска]] през 1491 г., с което завършва започнатото от баща
Ан има влияние над децата на аристокрацията включително над [[Диан дьо Поатие|Диана дьо Поатие]] и [[Луиз Савойска|Луиза Савойска]]. Тя инструктира например, младите хора
== Писателка ==
Освен като политик, Ан дьо Божьо се изявява и като писател . Тя е автор на : "За образованието на дъщеря ми", наръчник за обучението на младите аристократки от тази епоха, както и на "Историята на обсадата на Брест", литературна творба, в която действието се развива по време на [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
== Брак и деца ==
От брака си с [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер дьо Божьо]],
* Шарл, граф на Клермон (1476-1498);
* Сюзана (1491-1521), омъжена за [[Шарл III дьо Бурбон]] (1490-1527).
== В изкуството ==
Ред 70:
Ан Божьо и [[Пиер II дьо Бурбон|Пиер II дьо Божьо]] са изобразени на Муленски триптих от неизвестен придворен художник около 1500 година.
Триптихът е изпълнен по поръчка на херцог [[Пиер II дьо Бурбон|
[[
[[
[[
[[
== Източници ==
* ''Anne de Beaujeu et ses énigmes'', Actes du colloque national du 28 mai 1983, Archives départementales du Rhône, Villefranche-sur-Saône, 1984.
* Pierre Pradel, ''Anne de France (1461-1522)'', Paris, Publisud, 1986.
Ред 91:
* Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. — 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8
== Препратки ==
BOURBON: DUKES of BOURBON (CAPET) (англ.). Foundation for Medieval Genealogy.
{{DEFAULTSORT:Божьо, Ан дьо}}
| |||