Антибогомилски църковен събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q6593456.
м Bot: Automated text replacement (-==Източници== +== Източници ==); козметични промени
Ред 1:
'''Първият търновски църковен събор''' е [[поместен събор]] на [[БПЦ]], провел се в столицата на възстановената [[Втора българска държава|Българска държава]] в началото на [[13 век]].
 
На [[11 февруари]] [[1210]] г. по настояване на цар [[Борил]] се свиква антибогомилски църковен събор в [[Велико Търново|Търново]]. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го царят, който води и разпита на доведените [[богомили]]. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на [[богомили|богомилското учение]]. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи. Богомилските ръководители [[Петър Кападокийски]], [[Лука и Матей Родоболски]] са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.
 
По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т. нар. "[[Синодик на цар Борил]]". Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от [[10 век]], към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през [[13 век|13]] и [[14 век]]. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика. Документът е многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни. Синодикът на цар Борил е един от най-интересните извори, с разнообразна и точна информация за историята на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
 
== Източници ==
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 11 февруари 2006 г.]
 
== Издания ==
* Държава и църква през ХIII век. Преписка на българите с папа Инокентий III. Синодик на цар Борил. С., 1999, 55-88, 97-105 (Славянска библиотека. Серия Slavia Orthodoxa).
* Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик - издание и превод. С., ПАМ, 2011.
 
[[Категория:Богомилство]]