Трявна: Разлика между версии

 

Висококултурни тракийски заселвания доказва ''Тракийско светилище'' от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. [[Черновръх]]). Светилището се намира на около 7 км североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация – божеството, срещано в писмените извори под различни имена – [[Сабазий]], [[Загрей]], [[Орфей]]. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на [[Мизия]]. Култовото място се възражда в средата на II в. от н.е. и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение – чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. По късно оттук през [[Тревненски проход|тревненските старопланински проходи]], преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. [[Стара Загора]]) известен сред местните жители като ''Верейския друм'' свързвал Дунава през римските провинции [[Мизия]] и [[Тракия]] с [[Бяло море]] и [[Константинопол]].

 

През нощта на 25 срещу 26 юли [[811]] г. в [[Тревненски проход|Тревненския]], [[Върбишки проход|Върбишкия]] и [[Ришки проход|Ришкия]] проходи на [[Стара планина]] хан Крум нанася унищожителния разгром на [[Византийци|ромеите]] и убива византийския император [[Никифор I|Никифор]].

 

Часовниковата кула (1814 г.): „направи се тревненския сахат…“ – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, [[Сукай|сокай]], наподобяващ красивите царски диадеми. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.

 

Забележителни като композиции са двете църкви на града. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел ([[Въстание на Асен и Петър]]), който решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил“. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането ѝ не е известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно възобновена от тревненци през 1819 г. В план представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика с притвор. Иконите на храма и иконостаса са изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820 – 1821 г.