Българска комунистическа партия: Разлика между версии

| име = Българска комунистическа партия

| bgcolor = #E31E27

| описание =

| младежка_организация = [[Български комунистически младежки съюз|БКМС]]<br />[[Работнически младежки съюз|РМС]]<br />[[Димитровски комунистически младежки съюз|ДКМС]]

| наследник_на = [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|БРСДП]]

| наследена_от = [[Българска социалистическа партия|БСП]]

=== Опозиция на властта (1919 – 1944) ===

Партията е основана през [[1919]] г. като наследник на [[БРСДП (т.с.)]], приемайки името „БКП (тесни социалисти)“. През [[1919]] г. [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]] приема линията на [[Владимир Ленин]] и оглавяваната от него [[КПСС|Руска комунистическа партия (болшевики)]] и приема името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Официално това става на 28-ми май на конгрес в София. Така е създадена нов тип организация, основана на различни методи и принципи, възприемайки курса на перманентна въоръжена борба. Все пак фактът, че партията запазва в названието пояснението „тесни социалисти“, показва силните позиции в нея на [[Димитър Благоев]] и старите дейци на социалдемокрацията в [[България]]. Благоев и привържениците му до последно не възприемат [[ленинизъм|ленинизма]] и се придържат към [[маркс]]истки позиции. На 1-ия конгрес на БКП (т.с.) се появява и групата на [[леви комунисти в БКП|левите комунисти]] в партията, която впоследствие изиграва сериозна роля при развитието и&#768;.

До 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след [[БЗНС]]. В навечерието на [[Деветоюнския преврат]] партията има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: [[ОРСС]] – около 30 000 души, [[БКМС]] – около 14 000 души, [[кооперация "Освобождение"]] – около 80 000 души. БКП печели изборите в някои общини и създава тъй наречените „[[общински комуни]]“.

 

 

По отношение на малцинствените въпроси БКП също променя политиката си с течение на времето. В първите години след 9 септември 1944 г. БКП позволява на много български турци и евреи да се изселят съответно в [[Турция]] и [[Израел]]. През 1951 г. Политбюро на ЦК на БКП взема ''Решение за подобряване на работата на партията сред турското население''. На турското малцинство са предоставени широки права за самоопределение. В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радиопрограми на [[турски]], създават се турски културни състави. Турските младежи влизат с привилегия във висшите училища. До края на 1970-те год. са сключени няколко изселнически спогодби с Турция.

 

След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското малцинство. През 1980-те год. БКП организира т.нар. ''[[Възродителен процес]]'' за смяна на турско-арабските имена на българските [[турци]], [[помаци|българите-мохамедани]] и изповядващите [[ислям]]а [[цигани]] с български имена.