Пеперуда (обичай): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавяне на информация
оформление
Ред 5:
'''Пеперу&#768;да''' или '''додо&#768;ла''' (още ''пеперу&#768;га, пре&#768;перуга, пеперу&#768;гя, перперу&#768;на, перуница, дуду&#768;ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду&#768;доле, вай-гугу&#768;, ой-люле&#768;, ро&#768;соманка'')<ref name="обичаи">{{cite book |title= Календарни празници и обичаи на българите |last=Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ |year=2015 |publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn=978-954-322-764-8 |pages=66 – 68}}</ref> е традиционен [[обичай]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], типичен за [[българи]], [[сърби]] и [[хървати]], но също разпространен и сред [[румънци]], [[гърци]], [[албанци]], балканските [[цигани]] и [[гагаузи]].
 
Той представлява обреден ритуал за [[призоваване на дъжд]], провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. В Северна България често след него е изпълняван друг ритуал [[Герман (обичай)|Герман]]. Обичаят има множество регионални вариации. В типичният му за България вариант малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода.<ref name=":0">{{cite | фамилия-част = Плотникова | име-част = А. А | заглавие-част = Додола | фамилия = Толстой | име = Н. И. (ред.) | заглавие = Славянские древности: Этнолингвистический словарь, Т.2 | място = Москва | издател = Международные отношения | дата = 1999 | isbn = 5-7133-0982-7 | език = ru | страница = 100 – 103}}</ref><ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 37.</ref> През това време останалите пеят песни, в които се моли за дъжд:<blockquote>Летела е пеперуда,</blockquote><blockquote>''дай, Боже, дъжд'', (2)</blockquote><blockquote>от ораче на копаче,</blockquote><blockquote>да се роди жито, просо,</blockquote><blockquote>жито, просо и пшеница,</blockquote><blockquote>да се ранят сирачета,</blockquote><blockquote>сирачета, сиромаси.</blockquote>Първото писмено споменаване на обичая е от [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]", където е описан като почитане на образ, наречен [[Перун]] или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел:<blockquote>„И сего Перуна болгары почитаютъ: ко время бездождія, собираются юноши и дѣвицы и избираютъ единаго, или от дѣвиц или юношах, о облачают его въ мрежу, аки въ багряницу, и сплетутъ ему вѣнецъ от бурянов образ краля Перуна, и ходят по домахъ, играюще и спѣвающе часто поминающе бѣса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себѣ; людiе же безумнiи даютъ имъ милостыню тую, купуют ястiе и питiе и дѣлают трапезу, ядят и пiят во славу Пеперуда того и дѣлающе тако кланяющiяся iдолом..."<ref>''Спиридон Иеросхимонах, [[iarchive:istoriiavokratt00spirgoog|История во кратце о болгарском народе славенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон]], предговор и превод Васил Златарски, София, изд. Св. Синод на Българската Църква, 1900 г.''</ref></blockquote>Повечето изследователи свързват обичая с култа към бога на гръмотевицата и светкавицата [[Перун]], неговата жена или негово женско въплъщение. Дублетното название "додола" се сравнява с [[Литовски език|литовската]] дума за гръмотевица ''dundulis'' и с [[Латвийски език|латвийския]] израз ''dudina perkuonins'' („погръмва гръмотевица"). <ref name=":0" />
 
<blockquote><poem>Летела е пеперуда,
''дай, Боже, дъжд'', (2)
от ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.</poem></blockquote>
 
Първото писмено споменаване на обичая е от [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]", където е описан като почитане на образ, наречен [[Перун]] или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел:
 
<blockquote>„И сего Перуна болгары почитаютъ: ко время бездождія, собираются юноши и дѣвицы и избираютъ единаго, или от дѣвиц или юношах, о облачают его въ мрежу, аки въ багряницу, и сплетутъ ему вѣнецъ от бурянов образ краля Перуна, и ходят по домахъ, играюще и спѣвающе часто поминающе бѣса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себѣ; людiе же безумнiи даютъ имъ милостыню тую, купуют ястiе и питiе и дѣлают трапезу, ядят и пiят во славу Пеперуда того и дѣлающе тако кланяющiяся iдолом..."<ref>''Спиридон Иеросхимонах, [[iarchive:istoriiavokratt00spirgoog|История во кратце о болгарском народе славенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон]], предговор и превод Васил Златарски, София, изд. Св. Синод на Българската Църква, 1900 г.''</ref></blockquote>
 
Повечето изследователи свързват обичая с култа към бога на гръмотевицата и светкавицата [[Перун]], неговата жена или негово женско въплъщение. Дублетното название "додола" се сравнява с [[Литовски език|литовската]] дума за гръмотевица ''dundulis'' и с [[Латвийски език|латвийския]] израз ''dudina perkuonins'' („погръмва гръмотевица"). <ref name=":0" />
 
== Вижте още ==