Уикипедия

Буково (община Битоля): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове
Редакция без резюме
Ред 12:
| област = [[Пелагония]]
| площ =
| височина = 720770
| население = 3 494
| население-година = 2002
Ред 20:
| мпс-код = BT
}}
'''Буково''' ({{lang-mk|Буково}}) е [[село]] в община [[Битоля (община)|Битоля]] на [[Република Македония]]. Край селото е разположен [[Буковски манастир|Буковският манастир „Свето Преображение Господне“]].
 
== География ==
Селото се намира в областта [[Пелагония]], на 5 km южно от [[Битоля]], в източните поли на [[Баба планина]], на 5 колиметра от връх [[Пелистер]]. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 метраm. Селото има площ от 17,9 квадратни километраkm<sup>2</sup>, от които обработваема земя са 913 хектараha, пасищата са 591,8 хектараha и горите са 146,3 хектараha.<ref Вname="panov.44">{{cite непосредственаbook близост|title= доЕнциклопедија селона Буковоселата сево намираРепублика античниятМакедонија град|last= [[ХераклеяПанов Линкестис|Хераклея]].first=Митко |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=Патрија |location=Скопје |isbn= |pages=44 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="panov.44Мој Роден Крај">Панов,{{Цитат Миткоуеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=153 „Енциклопедија| назаглавие= селатаБуково во|достъп_дата Република= Македонија“.|фамилно_име= Патрија,|първо_име= Скопје,|дата= 1998.|труд= стр.|издател=Мој 44.Роден Крај |език= |цитат= }}</ref> Селото е известно с червените си чушки и червения си пипер.<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
Край селото е разположен [[Буковски манастир|Буковският манастир „Свето Преображение Господне“]] („Свети Спас“, „Свети Сотир“). Централната енорийска църква на селото е „[[Свети Димитър (Буково)|Свети Димитър]]“, а двете гробищнигробищните - „Свети Атанасий“ и, „Въведение Богородично“ и „Свети Никола“. Извън селото са „Свети Архангел“, „Света Петка“ и манастирчето „Света Троица“ на Буковски ливади.<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
== История ==
[[Файл:Boukovo Pesants.jpg|ляво|мини|Селяни в Буково в началото на 20 век]]
Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,<ref>„Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5.</ref> край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
В непосредствена близост до село Буково се намира античният град [[Хераклея Линкестис|Хераклея]].<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта.<ref name="Палигора 159">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=159 }}</ref> В турски сиджили от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.<ref>{{cite book |title= Буково |year=април 1981 |location= Буково |pages=8 }}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Буково_(община_Битоля)“.