Буково (община Битоля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
== География ==
Селото се намира в областта [[Пелагония]], на 5 km южно от [[Битоля]], в източните поли на [[Баба планина]]. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 m. Селото има площ от 17,9 km<sup>2</sup>, от които обработваема земя са 913 ha, пасищата са 591,8 ha и горите са 146,3 ha.<ref name="panov.44">{{cite book |title= Енциклопедија на селата во Република Македонија |last= Панов |first=Митко |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=Патрија |location=Скопје |isbn= |pages=44 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=153 | заглавие= Буково |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Мој Роден Крај |език= |цитат= }}</ref
Край селото е разположен [[Буковски манастир|Буковският манастир „Свето Преображение Господне“]] („Свети Спас“, „Свети Сотир“). Централната енорийска църква на селото е „[[Свети Димитър (Буково)|Свети Димитър]]“, а гробищните - „Свети Атанасий“, „Въведение Богородично“ и „Свети Никола“. Извън селото са „Свети Архангел“, „Света Петка“ и манастирчето „Света Троица“ на Буковски ливади.<ref name="Мој Роден Крај"/>
== История ==
[[Файл:Boukovo Pesants.jpg|ляво|мини|Селяни в Буково в началото на
Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,<ref>„Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5.</ref> край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.<ref name="Мој Роден Крај"/>
Ред 37:
За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на [[Широк сокак]] в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства [[Буковски манастир|Буковският манастир „Свето Преображение Господне“]], който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.<ref name="panov.44"/>
В XIX век Буково е село в Битолска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Още през
[[File:Bukovo2.jpg|мини|300п|Буковчани в началото на
{{цитат|Буково, това е отечеството на най-добрия и най-благоуханния червен пипер, който излазя по ония места. Това малко българско селце е станало известност благодарение на добрия свой пипер. Буковският пипер има преимущества над всичките други пипери. Той не е лют, а притежава една особна приятна миризма и вкус.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 269 – 270.</ref>}}
Ред 47:
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Буково има 2 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166 – 167.</ref>
Почти през целия XX век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] главно, но също и в [[Западна Европа]]. Голяма буковска колония има в [[Рочестър (Ню Йорк)|Рочестър]], САЩ, и поради това градът е шеговито наричан Буково Сити. В 1961 година селото има 1939 жители.<ref name="Мој Роден Крај"/>
[[File:Woman from Bukovo.jpg|мини|180п|Женска носия от Буково
Според преброяването от 2002 година селото има 3 494 жители и е най-голямото в община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
| |||