Боймица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация и премахване на уикивръзки към векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
||
Ред 38:
През 1843 г. османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма „[[Свети Димитър (Боймица)|Свети Димитър]]“, завършен в 1859 година. Църквата е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф [[Маргаритис Ламбу]] от [[Кулакия]]. Първото гръцко училище в селото е отворено в 1894 година.
В края на XIX век Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 г. пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170 – 171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Боймица има 1 220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на
В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на
В 1910 г. в Боймица е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Тефик Мехмедов.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910 г., стр. 3.</ref>
|