Алфред Нобел: Разлика между версии

12 байтове добавени ,  преди 4 години
м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва „ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не.“
 
[[FileФайл:Nobel grav 2009.jpg|мини|200px|вляволяво|Гробът на Нобел в Солна]]
Основаването на нобеловите награди е през 1895 г. когато Алфред Нобел написва завещанието си, оставяйки голяма част за него. От 1901 г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във [[физика]]та, [[химия]]та, [[медицина]]та, [[литература]]та и награда за мир. От 1969 г. се дава такава и за [[икономика]].
 
 
== Завещание ==
[[FileФайл:Alfred Nobel - Testament.jpg|мини|400px|Завещанието на Алфред Нобел]]
{{цитат|Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.<br />Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждат от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.<br />Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила о отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.<br />Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне.|Париж, 27 ноември 1895<br />Алфред Бернхард Нобел}}
 
Нобел е известен със своята благотворителност и отзивчивост – прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че голямото наследство е „''нещастие, тъй като развращава хората''“, че „''който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници''“, че дори на децата си „''не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида''“. Това е едно от обясненията за решението му да остави състоянието си за образуване на фонд, чиито приходи да се раздават всяка година на хора, допринесли най-голяма полза на човечеството с откритията си в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, създали значителни литературни произведения или с принос в борбата за мирно съществуване на народите.
 
[[FileФайл:Letter from Alfred Nobel to Bertha von Suttner, Creating the Nobel Peace Prize WDL11563.png|мини|240px|Писмо на Алфред Нобел до Берта фон Зутнер, 7 януари 1893 г.]]
Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял. „''Що се отнася до мен, желая всички оръжия…да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…''“, казва той 3 години преди смъртта си. В друго свое изявление той казва, че войната е „''ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление''“, и допълва: „''Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги''“.
 
[[FileФайл:Alfred Nobel - Villa in Sanremo.jpg|мини|240px|вляволяво|Вилата на Нобел в Санремо]]
Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с [[Берта фон Зутнер]], активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на армиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.