Баба Тонка (област Търговище): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
общомедия през инфобокс шаблона
м Бот: Козметични промени
Ред 12:
}}
 
'''Ба̀баБа̀ба То̀нкаТо̀нка''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Попово]], [[област Търговище]].
 
== География ==
Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина на 360 [[м]] [[надморска височина]].
 
Общият изглед, гледан отдалеч, е хълмисто - равнинен. Спрямо [[Попово]] то отстои на 15 [[км]] в южна посока. През него преминава асфалтов път от град [[Попово]] за град [[Антоново]]. Черни пътища го свързват със селата [[Горица (Област Търговище)|Горица]] и [[Берковски]]. През средата на селото тече Керхана дере. Землището му граничи с тези на селата: [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Звезда (Област Търговище)|Звезда]], [[Берковски]], [[Бракница]] и [[Горица (Област Търговище)|Горица]]. Образувано е от следните махали: Тиховската махала, Щурската махала и Циганската махала.
 
== Кратка историческа справка ==
[[FileФайл:Baba tonka kmetstvoto.jpg|мини|220 px|Кметството на селото]]
[[FileФайл:Baba-Tonka-Targovishte-district.jpg|мини|220 px|Селото]]
Селото се казвало '''Каравеллер''', по името на основателя му Кара Вели, живял там най-вероятно през 30-те години на 16-ти век. По предание най-ранното поселение се намирало в местността Торсуна, но жителите му поради незнайни причини били принудени да го изместят.
 
За пръв път името на селото като '''Хадър Кара Вели''' се среща в официален документ от [[1573]] г. На две места в селото има останки от стари турски гробища – Горните и Долните турски гробища.
 
Преди [[Освобождението]] населението на селото било турско. През 60-те години на 19-ти век в селото са заселени [[черкези]] и [[татари]]. Единственият българин, който живеел тогава в селото се казвал Цвятко и бил сапунджия. След [[Освобождението]] турското население напуснало постепенно селото, продавайки и имотите си и заминало за [[Турция]].
 
Първите нови заселници – българи – [[балканджии]] дошли в селото през [[1879]] г. – дядо Стоян Топала от село [[Родина (село)|Тантури]], Еленско и дядо Койо от Щурските колиби, Еленско. След тях дошли и дядо Гено и Стоян Велев от колиби [[Продановци (Област Велико Търново)|Продановци]], Еленско.
 
Масовото заселване на селото станало през [[1884]] г. отново от Еленския [[Стара планина|Балкан]]. Насам тръгват семейства от селата [[Родина (село)|Тантури]] и [[Златарица]], а по-късно от [[Илаков рът]], [[Средни колиби]], [[Усои|Шейтани]], [[Баждари]], [[Топузи]], [[Дренчене]] и махалите [[Калуците]], [[Пацърите]], колибите Продановци и др. Общо около 45 семейства.
През 30-те години тук се заселват и няколко семейства от [[Кюстендил]]ските селата [[Ваксево]], [[Трекляно]] и [[Габрешевци]], както и от село [[Мусул (село)|Мусул]], [[Босилеград]]ско.
 
Ред 41:
Първоначално българското училище се помещавало на мястото на турското в двора на [[джамия]]та, която с идването на балканджиите била превърната в [[църква]], но днес не съществува. По-късно е било построено ново малко училище, но с недостатъчно място за учениците. През [[1932]] г. било построено последното училище, което започва да носи името “[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]” и което отдавна е закрито, поради миграцията на населението към градовете.
 
[[FileФайл:Selo Baba Tonka carkvata.jpg|мини|220 px|Църковният храм]]
През [[1926]] г. в селото е основано и читалище „Просвета”, което днес не функционира, с изключение на неговата библиотека.
Новият църковен храм “[[Богородица|Св. Рождество на Пресвета Богородица]]” започва да се строи през [[1940]] г.
 
През [[1934]] г. правителството с Министерска заповед заменя старите турскоезични имена с български и селото е преименувано на името на революцинерката [[Баба Тонка]].
 
Най-старите родове на българските заселници в селото били: Балуците, Даутите, Драмалийски, Дренските, Калуците, Котаците, Кутреци, Пацъри, Пеевци, Проданите, Руховци, Тиховци, Топалите, Топузи, Фърльовци, Шейтаните, Щурците, Гроздарите и др.
Днес повечето от жителите на селото са в напреднала пенсионна възраст. Земите му от [[2007]] г. се обработват от частни арендатори. Единственият поминък, чрез който населението преживява, е събирането на билки, гъби и дребно животновъдство.
Чистият въздух, полупланинското местоположение, спокойствието и липсата на каквато и да е промишленост правят селото много подходящо за почивка сред природата.
 
Ред 56:
== Обществени институции ==
* Кметско наместничество;
* Библиотека, филиал на Поповското народно читалище;
* Църква;
 
== Културни и природни забележителности ==
[[КартинкаФайл:Baba tonka voinishkia pametnik.jpg|мини|220 px|Паметникът на загиналите във войните]]
* В землището на селото са запазени следите на антични селища и могилен некропол;
* В селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура;
* Църковен храм „Свето Рождество на Пресвета Богородица“ от 1940 г.
* Каменен бюст - паметник на [[Баба Тонка]], намиращ се в парка в центъра на селото;
* Паметник, посветен на загиналите във войните жители на селото, открит на 23.09.2006 г.
 
Ред 80:
 
== Други ==
* Селото вече има нова, допълнена и осъвременена писана история „'''Село Баба Тонка'''“, от лятото на [[2007]] г. с автор Пламен Събев от град [[Попово]], издадена от книгоиздателство „Зограф“ - град [[Варна]].
 
== Външни препратки ==