Отваря главното меню

Промени

12 012 байта изтрити ,  преди 1 година
Премахната редакция 8616016 на 46.237.127.13 (б.) - копирано от http://www.targovishte.bg/report/file/2018/Fevruari2018/kam_08_00_42.pdf
 
== Биография ==
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg }}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-| език =bg }}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>
Николай Димитров Овчаров е доктор по археология (диплома № 15290/08.01.1986), Доктор на историческите науки (диплома № 26118/19.05.1999, старши научен сътрудник (доцент) в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, където работи от 1981 г. (диплома № 17057/20.07.1994). Дипломиран професор в Международния славянски университет (институт) - Москва, където преподава между 2000 и 2005 г. (диплома № ПФ 021/25.04.2003, протокол № 14). Преподавал е също в Славянския университет (1995-1999), Нов български университет (1999-2002), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, филиал-Кърджали (2009-2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” (2017-2018 г.)
 
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка
Изнасял е лекции по археология в университетите в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и Карловия университет в Прага, Чехия (2009 г.) При организираната от българското правителство „Мисия България” във връзка с българското председателство на ЕС през пролетта на 2018 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър), Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), Атинския университет (Гърция), университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай).
| автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]| дата = 07 декември 2006| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език =bg }}</ref>
 
На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език=bg}}</ref>
Николай Овчаров е член на Научния съвет на Националния археологически институт с музей (2011-2014 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998-2002). Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата към Министъра на културата на Република България (от 2010 г.). Директор на частния Институт за изследване на Средновековието към Велик приорат-България на Ордена на рицарите-тамплиери. Велик офицер към същата организация. Удостоен с титлата „академик” на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г. От декември 2014 г. е съветник на Министъра на културата на Република България България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов).
 
Почетен председател на ежегодните изложения „Културен туризъм” във Велико Търново. Член на Националния обществен съвет за определяне „Чудесата на България” от 2011 г. нататък.
 
Николай Овчаров притежава Почетен сертификат за „Завоюван висок престиж и обществено признание и за принос в развитието на българската култура” придружен със „Златна карта” и „Златен диплом”, издадени от Националния конвент на експертите към Европейския форум на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000 г.), на Златоград (2017 г.) и на Търговище (2018). Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „24 часа”. Номиниран за „Лице на България” в класацията на в-к „Политика” за 2006 г. Носител на Златен приз „Посланик на туризма” на Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, 2008 г. Носител на Голямата награда за приноси в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол”, 2009. Удостоен е с грамота и званието „Почетен гост” на община Белоградчик. Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г. Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, София 2011. Носител на почетен знак „20 лет Московская областная дума”. Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” с огърлие (2017). Носител на наградата „Златен орел” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г. Носител на почетния знак на Стопанската академия „Димитър Ценов” – Свищов (2018).
 
Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя с сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром” в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.
 
Николай Овчаров е провел е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия и Черна Гора, Република Македония. Изнасял е доклади, лекции и презентации в България, САЩ, Франция, Германия, Австрия, Белгия, Испания, Чехия, Унгария, Румъния, Армения, Азербайджан, Молдова, Гърция, Кипър, Словения, Словакия, Сърбия, Македония, Русия, Грузия, Полша, Малта, Португалия, Япония, Китай и др. Автор е на близо 300 научни студии, статии, рецензии и енциклопедични статии. Има издадени 60 монографии и отделни книги. Изследванията на Николай Овчаров са издадени на английски, немски, френски, италиански, руски, гръцки, румънски и сръбски език. Около 70 статии са публикувани в Германия, САЩ, Австрия, Холандия, Италия, Малта, Полша, Чехия, Гърция, Македония, Сърбия, Молдова, Грузия.
 
           Николай Овчаров е популярeн български археолог. В медиите са публикувани хиляди негови интервюта, телевизионни предавания, отразявания в електронните сайтове. В продължение на 7 години той води седмичното авторско предаване за археология „Изгубеният Граал” по телевизия „Евроком”. От 2005 г. насам има съботната страница „Индиана Джоунс” на вестник „Стандарт”.
 
Откритията на Николай Овчаров са отразявани непрекъснато от електронните медии и периодичния печат в чужбина. За тях са излъчени десетки репортажи по CNN, EuroNews, RTL и други световни телевизии. На 01. 09. 2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на Николай Овчаров. На 23.09. същата година пък те влязоха в „Шоуто на Michael Palin” – втората по зрителски интерес популярна програма на ВВС, гледана от повече от 12 млн британци. Заснемане и излъчване през септември 2010 г. от Японската национална телевизия NJK по канала си „Хай вижън” 90-минутен филм за траките, в който централно място е отредено на Перперикон. През същата година участва с разкопките си във Велико Търново и Перперикон в филм на телевизията в Шанхай, Китай, със 100-милионна аудитория. През 2013 г. Филми за Перперикон за Румънската национална телевизия и за японската телевизия «Асахи». През 2016-2018 г. от Николай Овчаров са реализирани филми за американската „Travel channel” и „Discovery Channel”.
 
           През последните години обемисти статии за неговите открития се появиха в британските вестници Guardian, Independent и Financial Times, американския Times, френския Le Figaro, италианския La Republica и много други. В последната книжка на National Geographic за 2006 г. излезе голяма статия за тракийските съкровища по българските земи, където отново намереното от Николай Овчаров бе на първи план.
 
== Спорни моменти ==
* ''Пътешествие из страни на орли и замъци'', Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
* ''Търсачът на минало открива света'', Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
*- От Златоград до Перперикон, Варна: Славена, 2007, 58 с.
*- Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с.
*- Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена  2009, 93 с.
*- Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
*- Златоград – врата към Егейско море, София: Уникарт 2010, 22 с.
*- Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с.
*- Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.
*- Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с.
*- Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с.
*- Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с.
*- Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с.
*- Урвич – между легендите и историческата истина, София: Уникарт 2011, 25 с. (с Бони Петрунова).
*- Урвич – древният страж на пътя София-Самоков, София: Уникарт, 2013, 23 с. (с Бони Петрунова).
*- Долината на скалните хора край Златоград, Варна: Славена 2014, 36 с., (с Константин Перьов).
*- В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с.
*- От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с.
*- Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с.
*- Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с.
*- Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с.
 
== Научни монографии ==
* ''Средновековната Българска империя''. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
* ''Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство''. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
*- Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско, Варна: Славена 2010, (с Елена Василева).
*- Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
*- Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
*- Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
*- Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
*- Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.
 
== Вижте също ==
* Манастира [[Йоан Предтеча (Кърджали)|„Свети Йоан Продром“]] в Кърджали
*'''Участие на проф. Николай Овчаров в работата на Московския славянски институт (университет) през 2000-2005 г.'''            Диплома за „професор” № ПФ 021/25 април 2003, протокол № 4 в Катедрата по хуманитарни дисциплини.            За получаването й съм подал всички необходими документи на доц. Христо Аврамов, който тогава завежда Изнесеното образование на това висше учебно заведение в България. Днес е покойник.            Електронен сайт на '''Московския славянски институт (университет)''' www.slavinst.ru Кафедра гуманитарных и естественнонаучных дисциплин
 
== Бележки ==