Богдан (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- за съжаление +)
м Бот: Козметични промени
Ред 1:
{{Друго значение||другото българско село|Богдан (Област Добрич)}}
{{Селище в България
| име = Богдан
Ред 20:
== История ==
 
Старото ([[турски език|турско]]) име на Богдан е '''Дерели''', известно от разказа на [[Иван Вазов]] „На лов в Дерелий“. През турското владичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с [[турци|турско]] население, а българската [[махала]] е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на [[Средна Гора]]. Сега от българската махала е останала само старата [[църква]] и развалините на земеделското [[училище]]. До 1969 г беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876 г., пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда,ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда, но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват.
От Богдан е единственият турчин-опълченец Али Рефик, взел участие и в боевете на връх Шипка и получавал поборническо-опълченска пенсия след Освобождението, паметна плоча на когото има поставена в парка на центъра на селото.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Дерелии са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.</ref>
Ред 39:
От селото Богдан е единственият турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/. В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.Която се намира до Читалището.
 
=== Кухня ===
От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен еликсир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.
 
== Галерия ==
<gallery>
Municipal_building_in_Bogdan.JPG|Кметство Богдан
Ред 56:
 
{{Община Карлово}}
 
[[Категория:Села в област Пловдив]]