Жил Вилньов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: ru:Вильнёв, Жиль |
|||
Ред 46:
== Кратка биография ==
''“Ако някой ми беше казал,че ще ми изпълни три желания, то първото ми би било да се състезавам, второто - това да е във Формула 1, а третото - да е карам Ферари....”''
Ако има име, което се носи като легенда в заводите на Ферари в Маранело, то това не е Шумахер, Лауда или дори Аскари, а Вилньов. Жил Вилньов. Име, под което в енциклопедията на автомобилния спорт, е отбелязано скорост и непримиримост, победа на всяка цена. Неговото мото е “Do or die” (Направи го или умри). Цялата философия на човека и спортиста Вилньов може да се открие в известните му думи:
''"Никога не мисля, че мога да се нараня, поне не сериозно. Ако вярваш, че това може да ти се случи, как може да се заемаш с подобна работа? Ако никога не си на повече от 80%, или колкото там е необходимо, защото мислиш за катастрофа, то ти не караш толкова бързо, колкото можеш. А ако не правиш това - ти не си пилот. Някои момчета във Формула 1... ами за мен това не са пилоти. Те просто карат състезателни коли." И продължава: "Нямам никакъв страх от катастрофа. Никакъв страх. Разбира се, минавайки в завой на пета предавка, с метална стена от външната страна, аз не бих искал да катастрофирам. Все пак не съм луд! Но ако това става в края на квалификацията и ти гониш пол-позишъна, може би, предполагам, можеш да обърнеш гръб на страха".''
Жил Вилньов е роден на 18 януари 1950. Голяма школа за него се оказват състезанията с моторни шейни в родната му Канада: "Всяка зима имах поне три или четири падания - говорим за скорости от над 160 км в час. Тези машини доста се хлъзгаха, което ме научи на много неща за контрола. А пък видимостта беше направо ужасна - ако не си пръв не виждаш нищо... Отлично се развиват рефлексите, а и опасенията ми при състезания на дъжд изчезнаха". Вилньов доминира във Формула Атлантик през 1976 година, като отборът му е толкова беден, че дори не успява вземе участие във всички състезания. Постиженията му зад океана му осигуряват вниманието на отборите от Гран При. Дебютът на Вилньов във Формула 1 е на абсолютно непознатата му писта Брендс Хеч за Голямата награда на Великобритания през 1977 година. След допълнителен питстоп старият Макларън М23 с номер 40 завършва на 10 място от общо 41 участници в предварителния списък. Младежът демонстрира качества и се очаква да подпише договор за пълен сезон за 1978 с някой от по-силните отбори. Ферари обаче изпреварва всички и през август те правят на Вилньов "предложение, на което не може да се откаже": да кара за тима в GP на Канада на пистата Моспорт Парк като трета кола. Лично Ил Комендаторе Енцо Ферари забелязва младежа и споделя, че му напомня за големия шампион Тацио Нуволари. Жил застава на старта с номер 21, но вече като втори пилот след сензационния отказ на Лауда да продължава да се състезава за Скудерията. Отпада след завъртане върху маслено петно. Следващото състезание завършва трагично: след сблъсък с Петерсон, Ферари-то излита в публиката и убива 2 зрители.▼
Тих и скромен, той е изцяло отдаден на своя тим и мисълта за победа. В стремежа си към по-високи постижения стига дотам, че кара механиците да монтират по-големи полуоски на Ферари-то му, за да може колата да издържи “нечовешкото” натоварване, на което я подлага Вилньов. Може би това му отношение към техниката е отговорно и за сравнително малкия процент победи, но не бива да се забравя, че противници на канадеца са били последните шампионски Лотус-и 78 и 79, отличните [[Уилямс]], [[Брабъм]] и [[Рено (отбор)|Рено]] от края на 70-те и началото на 80-те години.
Голяма школа за него се оказват състезанията с моторни шейни в родната му [[Канада]]:
''"Всяка зима имах поне три или четири падания - говорим за скорости от над 160 км в час. Тези машини доста се хлъзгаха, което ме научи на много неща за контрола. А пък видимостта беше направо ужасна - ако не си пръв не виждаш нищо... Отлично се развиват рефлексите, а и опасенията ми при състезания на дъжд изчезнаха"''.
Вилньов доминира във [[Формула Атлантик]] през [[1976]] година, като отборът му е толкова беден, че дори не успява вземе участие във всички състезания. Постиженията му зад океана му осигуряват вниманието на отборите от Гран При.
== Формула 1 ==
▲
През следващия сезон първи пилот за Ферари е бившата звезда на Брабъм Карлос Ройтеман, за Вилньов е отреден статута на втори. През 1978 нищо не е в състояние да спре дуото Андрети/Петерсон с техните всепобеждаващи Лотус 78 - върхът на технологията на прилепящия ефект. Ройтеман все пак печели три пъти, а за Жил остава честта за първа победа, и то пред родна публика - на новооткритата писта на острова Нотр Дам до Монреал. 4 години по-късно тя вече ще носи неговото име.
За 1979 във Ферари е привлечен Джоди Шектър, а тимът конструира новото шаси Т4 с 12-цилиндров боксер. Въпреки финалния щурм на пилота на Уилямс Алан Джоунс, който записва 3 поредни победи, пилотите на Ферари заемат първо и второ място, като Вилньов е само на четири точки от Шектър. Жил има малшанса да отпадне 3 пъти , а в GP на Италия завършва втори, на по-малко от половин секунда, стриктно спазвайки заповедите от бокса. Той знае че времето е пред него и не иска да нарушава отборната дисциплина. Все пак в негово лице специалистите забелязват един бъдещ световен шампион след трите победи, титаничната му битка с Арну за второто място на пистата Дижон и други подобни резултати.
Line 82 ⟶ 94:
Голяма награда на Испания, писта Харама
След невероятен старт от задна редица и грешка на водача Алан Джоунс Жил успява да задържи преследвачите си цели 80 обиколки благодарение на несъмненото си майсторство по техничните завои и на турбо-мотора на дългата права. Състезанието остава в историята под името "испанския влак" след като на финала Вилньов е следван плътно от няколко болида до самия финал - първите пет коли се събират в 1,25 сек.
== Вижте също ==
| |||