Разлика между версии на „Електродинамика“

м
Грешка от превод от английски на български -в английския loaded- e синоним на заряд и товар ,но на български не са синоним.
м (Грешка от превод от английски на български -в английския loaded- e синоним на заряд и товар ,но на български не са синоним.)
 
== История ==
През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично натоваренитезаредените с едноименен товарпотенциал тела се отблъскват а с разноименен се привличат. ТоварътЗарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от янтар пръчкаебонит - отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично натовареназаредена частица. Оказва се, че товарътзарядът й е едноименен с този на янтарната пръчкапръчката и частицата е наречена [[Електрон|електрон]] - гръцкото наименование на янтаранакит . Експериментално е установено, че големината на електричния товарзаряд се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на товаразаряда на електрона. Ето защо той е приет за [[Електрически заряд|елементарен електричен товарзаряд]] - най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което досега е наблюдавано експериментално.
 
Важен раздел на електродинамиката е електростатиката. Тази наука изучава електричните сили между неподвижни товаризаряди. През 1785 г. [[Шарл дьо Кулон|Ш. Кулон]] със специално направена [[Везни (уред)|везна]] (наречена торзионна) измерва силата на взаимодействието ('''F''') между неподвижни точкови електрични товаризаряди (q<sub>'''1'''</sub>) и (q<sub>'''2'''</sub>), които се намират на известно разстояние ('''r''') един от друг, и открива закона ([[Закон на Кулон|закон на Кулон]]) за взаимодействие между тях:
 
<big>'''F''' = '''k''' × (q<sub>'''1'''</sub> × q<sub>'''2'''</sub>) / r<sup>'''2'''</sup></big>
където '''k''' е коефициент, зависещ от измервателната система.
 
Когато електричните товаризаряди се движат, те пренасят електричество. Процесът на пренасяне на електричество се нарича протичане на [[Електрически ток|електричен ток]]. През 1826 г. [[Георг Ом|Г. Ом]] показва, че големината не електричен ток ('''I''') в една електрична верига е правопропорционална на създаващото тока напрежение ('''U''') и обратно пропорционална на съпротивлението ('''R''') ([[Закон на Ом|закон на Ом]]):
 
<big>'''I = U / R'''</big>
 
Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични товаризаряди създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични товари заряди- той бързо премества [[Проводник|проводник]] между полюсите на [[Магнит|магнити]] и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно и също поле - [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[Радиовълни|радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[Вакуум|вакуум]]). Днес знаем, че [[Светлина|светлината]], радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните товаризаряди, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[Квант|кванти]], или [[Фотон|фотони]]. Тези частици се излъчват от електрично натовареназаредена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което е електрично натоваренозаредено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма - на виолетовите фотони).
 
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично натоваренизаредени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В [[Електронен микроскоп|електронния микроскоп]] например, се използват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми [[Термоядрен синтез|термоядрени реакции]], веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на [[Плазма|плазма]], в която атомите са разпадната на [[Йон|йони]] и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично натоваренизаредени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малък обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.