Слободан Милошевич: Разлика между версии

| име =Слободан Милошевич<br>''{{small|Слободан Милошевић}}''Милошевич

През 1984 г. става Първи секретар на Белградската градски комитет на [[ЮКП]]. През [[май]] [[1986]] г. е избран за генерален секретар на ЦК на Сръбската Комунистическа Партия, официално наричан Председател на Председателството на ЦК на Съюза на Комунистите в Сърбия на който пост е до [[май]] [[1989]] г. а на [[28 юни]] [[1986]] г. на 13 конгрес на [[ЮКП]] е избран за член на [[Политбюро]] на ЦК на Югославската комунистическа партия. От 16 май 1986 до 28 юни 1989 г. е заедно с това и член на Председателството на [[Социалистическа република Сърбия]].Идвайки на власт през 1986 г. в Сърбия, Милошевич е сред консервативните комунистически ръководители в Източна Европа. Активно подържа връзки с първите ръквовдители на другите социалистически държави на Балканите [[Тодор Живков]] (Народна Република България) и [[Николае Чаушеску]] (Социалистическа Република Румъния) с които иска да създаде общ фронт срещу перестройката на съветския ръквовдител Михаил Горбачов, започвайки по подобие на т.нар. Възродителен процес в България и и Антиунгарските мероприятия в Румъния кампания срещу албанското управление на автономния регион в състава на Сърбия Косово и предлагайки на Тодор Живков и Николае Чаушеску общ балакнски блок срещу Горбачов през 1987 и 1988 г. През май 1989 г. е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]].След подадената оставка на югославското правителство на [[Бранко Микулич]] през декември 1988 , в началото на 1989г1989 г. Слободан Милошевич е предложен за поста министър председател на СФРЮ и зад неговата кандидатура застават най изтъкнатите югославски политици, но вторият кандидат хърватския председател на републиканското председателство на СР. Хърватия [[Анте Маркович]] печели поста и става премиер на Югославия.През май 1989 г. Милошевич е избран за председател на [[Председателството на СР Сърбия]]