Битолско настъпление: Разлика между версии

| страна1 = [[FileФайл:Flag_of_Bulgaria.svg|borderръб|20px]] [[Царство България]]<br/>{{флагче|Германия|1914}} [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]]<br/>[[FileФайл:Ottoman_Flag.svg|borderръб|20px]] [[Османска империя]]

| страна2 = {{Флагче|Франция}} [[Франция]]<br/> [[ImageФайл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|borderръб|20px]] [[Сърбия]]<br/>{{Флагче|Великобритания}} [[Великобритания]]<br/>{{Флагче|Италия}} [[Италия]]<br/>{{Флагче|Русия}} [[Руска империя]]

| командир1 = [[FileФайл:Flag_of_Bulgaria.svg|borderръб|20px]] [[Никола Жеков]]<br/>[[FileФайл:Flag_of_Bulgaria.svg|borderръб|20px]] [[Климент Бояджиев]]<br/>{{флагче|Германия|1914}} [[Ото фон Белов]]<br/>{{флагче|Германия|1914}} [[Арнолд фон Винклер]]<br/>[[FileФайл:Ottoman_Flag.svg|borderръб|20px]] [[Абдулкерим Паша]]

| командир2 = {{Флагче|Франция}}[[Морис Сарай]]<br/>[[ImageФайл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|borderръб|20px]] [[Петър Бойович]]<br/>[[ImageФайл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|borderръб|20px]] [[Живоин Мишич]]<br/>{{Флагче|Великобритания}}[[Джордж Милн]]<br/>{{Флагче|Русия}} [[Михаил Дитерихс]]

| сила1 = [[FileФайл:Flag_of_Bulgaria.svg|borderръб|20px]] неизвестни <br/>{{флагче|Германия|1914}} неизвестни<br/>[[FileФайл:Ottoman_Flag.svg|borderръб|20px]] 28 186; <br/>Общият брой е неизвестен, но между 240 000 и 260 000 души влизат в бой.

| сила2 ={{Флагче|Франция}} 115 396<br/>[[ImageФайл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|borderръб|20px]] 122 596<br/>{{Флагче|Великобритания}} 119 176<br/>{{Флагче|Русия}}10 000<br/>{{Флагче|Италия}}30 000;<br/>Общо 397 168, от които 250 000-313 000 влизат в бой.

| жертви1 = [[FileФайл:Flag_of_Bulgaria.svg|borderръб|20px]] 53 000<br/>{{флагче|Германия|1914}} 8000;<br/>Общо 61 000

| жертви2 = {{Флагче|Франция}} 13 786<br/>[[ImageФайл:State_Flag_of_Serbia_(1882-1918).svg|borderръб|20px]] 27 337<br/>{{Флагче|Великобритания}} 4580<br/>{{Флагче|Русия}}1116<br/>{{Флагче|Италия}}<1,000;<br/>Общо около 50 000

'''Битолското настъпление''' е съюзническа военна операция в 1916 година против [[Централни сили|Централните сили]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Целта е да се излезе от задънената улица на [[Солунски фронт|Солунския фронт]] чрез принуждаване България да капитулира и освободи натиска върху [[Румъния]]. Офанзивата приема формата на голяма битка, която трае три месеца и завършва с превземането на [[Битоля]]. На средна дълбочина от 50 километра [[първа българска армия]], а от края на септември [[11-та армия (Вермахт)|11 германска армия]] водят шест битки и са принудени да отстъпят пет пъти.<ref> [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=259968&postcount=204| Петър Дошкинов. Боятъ на Малка Нидже 12–14.09.1916. Артилерийски прегледъ, година 5, кн. 7 и 8, януарий 1932]</ref>

Централните сили отначало започват да се противопоставят на тези сили с първа българска армия, немската 11 армия и втора българска армия, общо 172 пехотни батальона с около 900 артилерийски оръдия.<ref>Tucker, Spencer (2005). World War I: encyclopedia. M - R, Volume 3. p. 810.</ref> В добавка там също е 10-та пехотна дивизия и силите, защитаващи крайбрежието на Егейско море от река Струма до границата с Османската империя - 25 пехотни батальона, 31 артилерийски батареи и 24 картечници.

Западният фланг на първа българска армия трябва да задържи Съюзниците на линията Лерин-Каймакчалан. Съюзниците продължават атаките си и на 23 септември, след тежки боеве французите навлизат в Лерин. Българите все още държат Каймакчалан, където 1 пехотна бригада от [[трета пехотна балканска дивизия]] е под атака от превъзхождащ ги брой сръбски войски, подкрепени от тежка френска артилерия. Битката е изключително тежка и за двете страни, тъй като голия и скалист хребет не осигурява почти никакво покритие от българските картечници и от оръдията на съюзническата артилерия.

Българските неуспехи привличат голямо внимание и от българското, и от немското висше командване, и скоро се правят важни промени в командната структура. На 27 септември генерал [[Климент Бояджиев]] е заменен като командир от генерал [[Димитър Гешов]]. Самата армия сменя главната си квартира с 11 армия на генерал Арнолд фон Винклер. Това е последвано от пристигането на фронта на генерал [[Ото фон Белов]] и уставяването на армейска група „Белов“ на 16 октомври, която включва и 11 армия и първа армия.

На 30 септември след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1 пехотна бригада от 3 балканска пехотна дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна Осма тунджанска дивизия, първа и трета бригади на шеста пехотна бдинска дивизия и 2 бригада на [[девета пехотна плевенска дивизия]] да се оттеглят до нова защитна позиция. Първа бригада на 3 балканска дивизия е реорганизирана и нейните 9 батальона са намалени до 5 батальона и 4 смесени роти със седем планински оръдия и една пионерна рота. Новата защитна линия Кенали заема позициите от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] от 3 независими пехотни бригади (9/2 IB, 2/6 IB and 1/6 IB), от [[Кременица|Кенали]] до височините източно от река Черна от Осма дивизия, а от там до връх Мала рупа от 1/3 пехотна бригада. По-нататък на изток остават силите на 11 армия, остатъка от 3 балканска дивизия, чийто позиции остават непроменени до тяхното окупиране на 25 юли 1916 година.

За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядна на [[Седма пехотна рилска дивизия]] да заеме позиции за атака през река [[Струма]]. Българското висше командване обаче отказва да даде разрешение за атака. Това колебание позволява на британците да затвърдят позициите си на левия бряг на Струма около село Каракьой на 30 септември. На 30 октомври [[10 (ирландска) дивизия]] атакува българските позиции около село Йеникьой, които са защитавани от [[тринадесети пехотен рилски полк]] на седма дивизия. Битката трае цял ден, а българите са подсилени от [[Четиринадесети пехотен македонски полк|14 македонски пехотен полк]] и [[Седемнадесети артилерийски полк|17 артилерийски полк]], като два пъти си връщат селото след свирепа битка на нож. По време на нощта, след третата и последна атака селето е завзето от ирландската дивизия. Жертвите и от двете страни са тежки поради точната артилерийска стрелба и картечен огън. След битката 13 полк е реорганизиран в три батальона вместо в обикновените 4 батальона. След 4 октомври българите заемат позиции на близките височини на изток, докато западния фланг на седма рилска дивизия остава в долината да защитава Рупелският проход. От тук нататък няма големи операции на струмският фронт до края на офанзивата.

Основен проблем за българите е, че тяхната армия и ресурси са разпънати до лимита от [[Добруджа]] до [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. В тази трудна ситуация българското висше командване се обръща към немските си съюзници. Самите германци могат да предложат малки подкрепления, докато е във вход Офанзивата Брусилов и се води Битката при Сома. Те се обръщат към [[Османска империя|Османската империя]] и убеждават [[Енвер паша]] да изпрати 11 979 души от 50-та дивизия в Македония. През октомври тези сили заемат позиция на река Струма и месец по-късно към тях се присъединяват 12 609 души от 46-та османска дивизия. Двете дивизии формират XX корпус и остават в региона до май 1917 година.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=74|ISBN=0253354528}}</ref>Това освобождава някои български части, които сега могат да подсилят 11-та армия.

На 30 септември генерал [[Жозеф Жак Сезар Жофър|Жофър]] информира генерал [[Морис Сарай|Сарай]] за наближаващата голяма офанзива на румънски и руски войски под командването на [[Александру Авереску|Авереску]] срещу [[трета българска армия]] в [[Добруджа]] и тяхното очаквано [[Офанзива Фламанда|преминаванепреминаванена]]на [[Дунав]]а между [[Русе]] и [[Тутракан]]. Командирът на съюзническите армии на изток планира тази офанзива, за да притисне 11-та армия по линията Кенали и евентуално да изкара България от войната. На 4 октомври съюзниците атакуват с френски и руски войски в посока Битоля-Кенали, сръбската първа и трета армия по линията Кенали-Черна, втора сръбска армия срещу трета балканска дивизия в посока Добро поле. Съюзниците има 103 батальона и 80 батареи срещу 65 батальона и 57 батареи на Централните сили в зоната.

[[ImageФайл:Brigade dieterichs.jpg|thumbмини|200px|leftляво|Руската бригада на генерал Дитерихс в марш към Македония.]]

[[Битка при завоя на Черна|Битката при завоя на Черна]] започва със сърбите, които се опитват да стъпят на северния бряг на реката. Отначало настъплението им е срабо, а по-нататък на запад френските и руски атаки са отблъснати. През следващите седмици битката се развива в серия атаки и контраатаки, в които съюзниците придобиват територии, използвайки превъзходството си от страна на артилерията. Българското и немското командвания също се опитват да стабилизират ситуацията чрез нови подкрепления от първа и втора армия. За времето на битката при завоя на Черна 14 български и 4 немски пехотни полка се бият активно. Франзуците и руснаците правят пробив при Кенали в края на октомври, но скоро са отблъснати от българи и германци. На фронта пристига също и италианска дивизия и подкрепя атаките около Битоля.

[[FileФайл:Excelsior 20 November 1916.JPG|мини|250п|Брой на вестник „[[Екселсиор (1910 - 1940)|Екселсиор]]“ от 20 ноември 1916 г., посветен на падането на Битоля]]

* {{cite book|last=Hall | first=Richard | title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918 | publisher=Indiana University Press | year= 2010 | isbn= 0253354528}}

* {{cite book|last=Villari | first=Luigi | title=The Macedonian campaign | publisher=T.F. Unwin ltd | year= 1922 | isbn= }}

* {{cite book| last=Doughty| first=Robert A.| year=2005|url=http://books.google.com/books?id=vZRmHkdGk44C |title=Pyrrhic victory: French strategy and operations in the Great War |publisher=Harvard University Press}}