Джан Циен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: replaced: Столицата и е → Столицата ѝ е редактирано с AWB
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Zhang Qian.jpg|thumbмини|300px|Посолството на Джан Циен]]
[[FileФайл:ZhangQianTravel.jpg|thumbмини|Страните описани от Джан Циен по време на неговото пътеществие. Посетените от него страни са оцветени в синьо]]
'''Джан Циен''' или '''Чжан Цзян''' (на традиционен [[китайски]] 張騫, на [[пинин]] Zhāng Qiān) (неизв. - 112 г. пр. Хр.) китайски пътешественик и дипломат.
 
Ред 7:
За борбата с този войнствен народ китайските императори започват да търсят съюзници сред враждебните на хуните чергарски племена. Едно от тези племена е юечжи (ручжи/арси, по-късно кушани), обитаващо земите на запад от големия завой на река [[Хуанхъ]] и северно от планината [[Наншан]]. През 204 и 177 г. пр. Хр. хуните нанасят сериозно поражение на юечжи, а през 166 г.пр.Хр. шанюя Лаошан разгромява столицата им Чжоаву намирала се в близост до съвр. гр.Чанъе (Чжоаву се е произнасяло тогава като Тавма, което показва че най-вероятно отговаря на гр.Дамна, посочен от Птолемей в Серика) и обезглавява владетелят им, като прави от черепа му чаша. Клед този разгром юечжите/арси са принудени да се преселят далеч на запад. Първоначално в долината на реките Или и Чу, а после в междуречието на реките [[Амударя]] и [[Сърдаря]].
 
През 140 г. пр. Хр. китайския император [[Хан Уди]] решава да изпрати дипломатическа мисия към тези племена, след като научава от хунски пленници, че юечжите/ручжи са се изселеле на запад. Нисшият чиновник Чжан Цзян, изявава желание да оглави мисията до ручжите/юечжи,за да ги склони на съюз срещу хуните. Посолството заедно с охраната наброява около сто човека се отправя на дълъг път, но почти веднага след напущането на последния китайск град Лунси, е заловено от хуните. Чжан Цзян попада в плен за 10 години. Отведен е при шанюя [[Дзюнчън]], който като разбира целта на мисията му, го задържа при себе си. Отнася се добре с него, дава му местна жена за съпруга. Спечелил доверието на владетеля, в течение на годините Чжан Цзян придобива правото свободно да пътува из земите на Хунну. Изпратен е в [[Таримски басейн|Таримския басейн]] по служба. Но при удалата се възможност, заедно с приближения си слуга, хуна Ган Фу (който идва с него от Китай) избягват през Кашгар на запад. След десеттина дни преход през високите проходи на [[Тяншан|Централен Тяншан]] той достига до брега на езерото Жехай ([[Исък Кул]]). След това по долината на река [[Нарин]] се спуска в страната Даван ([[Ферганска долина]]) и пристига в столицата ѝѝ Гуйшан (Касан).
 
Владетелят на Даван гостоприемно посреща Чжан Цзян, тъй като разчита с негова помощ да завърже търговски отношения с [[Китай]]. Той му дава водачи, които го съпровождат до [[Кандзю]]. След като се спуска по [[Сърдаря]], с помощта на кангюйците достига до река [[Зеравшан]], където се намират поселенията на ручжите/юечжи. Техният вожд обаче току-що е покорил източната част на Гръко-Бактрийското царство, което Чжан Цзян нарича в своя доклад Дахиа или Дася. Столицата ѝ е Ланши - китайска транскрипция на града Дараспа. Неправилно е да се сравнява с Бактрия, защото отразява транскрипцията на йероглифи, звучали в Ханската епоха като Тохара. Западната част на Бактрия със столица Бактра ([[Балх]])е под властта на сакарауките, които прогонени от ручжите/юечжи сломяват последните остатъци от гръкобактрийската власт там.
 
След като води цяла година безуспешни преговори с царя на юечжи за отмъщаване на хуните и съюз с [[Китай]], през 127 г. прл Хр. Чжан Циян се отправя обратно за родината си. Този път тръгва през Южния път, изкачва се по [[Алайската долина]] до изворите на река [[Яркенд (река)|Яркенд]] и се спуска по река [[Хотан (река)|Хотан]] до пустинята [[Такламакан]]. Преминава покрай южната част на пустинята от оазис в оазис, достига до блуждаещото езеро [[Лобнор]], водата на което по това време е солена и той го назовава Солено езеро. На изток от езерото господстват хуните и той отново е пленен от тях. Едва след година му се удава да избяга. По това време умира шанюя Гюнчен и в страната избухват между особици. По-малкият барт на Гюнчен, командващ лявото крило, прави преврат и сваля законния наследник. Племенникът му губи войната, и заедно с Чжан Цзян, хунската му съпруга и верния Ган Фу, през пролетта на 126 г. пр. Хр. се завръщат в [[Китай]]. И тримата, той, Ган Фу и хунският княз получават високи титли. Няколко месеца след това, хунският княз умира.
 
Мисията му така и не е изпълнена, но император У-ди високо оценява богата информация за "Западните земи". По неговите сравнително точни разчети преминава около 25 хил. ли (14,2 хил. км) Той първи донася в Китай сведения за степите и пустините в [[Централна Азия]], за великите централноазиатски планински системи – [[Тяншан]] и [[Памир]], за големите реки водещи началото си от тези планини – [[Сърдаря]] и [[Амударя]], течащи на запад, и за река [[Тарим]], вливаща се в езерото [[Лобнор]]. И най-важното – точното описание на пътя от Китай към западните страни. В началото на I в. пр. Хр. по указания от него маршрут преминава южния клон на Великия копринен път. С името на Чжан Цзян китайските историци свързват появяването в [[Китай]] на люцерната, нара, краставиците, гръцкия орех, фиговото дърво и лозята.
 
През 123-119 г. пр. Хр. китайците рещават със собствени сили да действат против хуните. Чжан Цзян участва в тези походи, но поради поражението на командира му Ли Гуан Ли, и допуснати от самия Чжан Цзян тактически грешки, титлата "бо-ван" му е отнета. Хуните са прогонени в [[Монголия|Северна Монголия]] но и китайците търпят сериозни загуби в тази война. След войната Чжан Цзян за да изкупи прегрешението си, използва сгоден момент и предлага на императора да направи второ пътешествие, този път при усуните (асите, асианите) установили се в Седморечието, съюз срещу хуните. За по-голяма достоверност той даже леко видоизменя информацията която е научил за усуните. Съобщава на императора че хуните са убили владетелят им и че усуните имат желание да отмъстят за това, докато в действителност, не хуните, а ручжите/юечжи са извършили това.
И той отново се отправя на запад в земите на днешна [[Джунгария]], от където разпраща в държавите от [[Средна Азия]], [[Парфия]] и [[Индия]] свои хора за установяване на дипломатически отношения, които в повечето от случаите завършват с успех. През 113 г. пр. Хр. тръгва обратно и се прибира в Китай, съпровождан от няколко чуждестранни посланици, представя пред императора. Успехът му е високо оценен, върнати са му титлите, на на следващата година внезапно заболява и умира.
Докладът на Чжан Цзян е включен от бащата на китайската история Сима Цян в неговата знамените хроника "Ши-цзи" (исторически записки) в гл.123. По-късно е цитирана, редактирана и доразширена като информация в следващите китайски династични хроники: "Хан-шу" и "Хоу Хан-шу".
 
== Източници ==
<references />
* Крис Дорнеих. ЧЖАН ЦЗЯН, ТАЙНАТА МИСИЯ НА НА ХАНСКИЯ ИМПЕРАТОР У-ДИ В ТЪРСЕНЕ НА РУЧЖИТЕ” (ЮЕЧЖИТЕ) И ПАДАНЕТО НА ГРЪКО-БАКТРИЯ. СЪПОСТАВКА НА ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ИЗВОРИ. БЕРЛИН. 2008 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Kr_Dorneich_Chzan_Tzsjan.pdf]]
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 522-524. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 138-140. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1
 
{{СОРТКАТ:Чжан Цзян}}
 
[[Категория:Китайски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]