Черепово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Good besser (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м тире-числа; козметични промени
Ред 15:
 
== География ==
Черепово е разположено в малка падина на западните склонове на [[Сакар]] планина. Селото лежи на пътя [[Харманли]]-[[Тополовград]], който свързва Пловдивска и [[област Хасково|Хасковски области]] с Черноморието и [[Бургас]]. Основният поминък на населението е земеделието и животновъдството -зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство и все по малко тютюнопроизводство . Ж[[животновъдство|ивотновъдство]] - предимно овцевъдство.
 
Селото е в пределите на България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много чирепи”, т.е. парчета от керамични съдове.От там селото е именувано неправилно на Черепово, вместо по по-правилната форма '''"Чирепово"'''
 
== История ==
Ред 25:
В землището на селото има следи от активен живот от хилядолетия. Съществуват множество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи, останали от времето на траките. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Берекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м. Моллова кория.
 
В м.Голям баир, в съседство с долмена се забелязват следите на селище от Ранно желязната епоха .На други места в селото се откриват останки на селища и останки от по късните епохи, почти без прекъсване до наши дни.
 
Може със сигурност да се каже, че животът на територията на с.Черепово не е прекъсвал от тъмните времена на неолита насам, та до наши дни . В тежки времена са се сменяли селищата, от една местност в друга, но поне една малка част от жителите на тези селища и техните потомци - не са напускали родните си места за дълго.
Ред 33:
'''<u>Старо Черепово</u>'''
 
Според местни хора и изследванията на местния краевед от втората половина на 20-ти век даскал Грозьо Шопов, археолози и други изследвачи на историята на селото първите предания са за жителите на неголямото с.Карач, които преди около 300-350 г., при една лоша реколта,отказали да платят годишния данък на селото на османските власти и убили изпратения турски данъчен агент .Уплашени от ответните мерки на турците,жителите на Карач се укрили в недалечна местност защитени от гъстите и дъбови гори. . Минали години,успокоили се времената, дъбовата гора постепенно изчезнала за да отвори място за дворове, градини и мери.Така именно на това "ново"място възниква днешното с. Черепово.
 
Незначителните останки на изчезналото с.Карач се намират в днешната м."Софтови чаири",на два километра югозападно от Черепово.
 
През турската епоха селото обитавали както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат.
 
Селото било нападано три пъти от кърджалиите. Особено жестоко е било третото нападение станало при "Карлъшката река", когато населението пострадало най-много, но и това нападение бива успешно отблъснато от общите усилия на българи и турци,въпреки многобройните жертви сред защитниците. С това време е свързана и легендата за хайдутина [[Кара Кольо]], който кръстосвал горите и [[Сакар]]. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.
Ред 65:
 
== Природни забележителности ==
[[FileФайл:Cherepovo rocks 2.jpg|мини|Скални образувания над селото]]
 
* Каракольовата дупка
Ред 71:
 
{{Община Харманли}}
 
[[Категория:Села в област Хасково]]