Шипочано: Разлика между версии

Село Шипочано се намира в източната част на [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], по западните склонове на [[Конявска планина|Конявската планина]], на 14 км. от гр.[[Кюстендил]]. На около половин километър западно от селото, в низината тече река [[Струма]], току що излязла от Земенско-Ръждавичкия пролом. Съседните му села са [[Ръждавица]] - на северозапад на около 3 км, [[Шишковци]] — на югозапад на около 3 км и [[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]] на юг на същото разстояние.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ръждавица (1949- – 1958),

Община Драговищица (1958- – 1959), община Раждавица (1959- – 1978), община Драговищица (1978 - 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%F8%E8%EF%EE%F7%E0%ED%EE&code=83257&kind=-1]

След османското завладяване името му се споменава в документи от [[1576]] г. Преди това е имало т.н. Старо Шипочано, което се е намирало източно над сегашното село, за което говори и едноименната местност. Там и до ден днешен се намират останки от бита на тогавашните жители. То е било по-високо от сегашното село. В тази местност има извор, който е каптиран и подсилва питейната вода на селото. На изток от местността Старо Шипочано се намира местността Манастиро, където все още стоят развалините на манастирската черквичка и на самия манастир, опожарени в миналото от турците. Тук също има изворна вода и в по-късните години хората са гледали добитък в района защото местността е котловинна и много плодородна е земята. В това манастирче хората на [[Димитровден]] са правели курбан. На югоизток от селото съвсем малко над него се намира местността Градище, където се намират стари зидове от камъни, които ясно очертават старинна крепост върху целия хълм. Вътре в тези очертания се намират два големи дялани гранитни камъка, голяма цилиндрична [[колона]] и [[призма]]тичен блок. За тях легендата говори, че отпечатъкът на един от камъните е стъпката на коня на [[Крали Марко]]. По време на [[Възраждане]]то хората са се заселили по-надолу в местността. Занимавали са се със земеделие, животновъдство, някои от тях са били занаятчии. Строели са дървени мостове, които при всяко прииждане на реката са се разрушавали. Хората са пътували с натоварени коне през планината за [[Радомир]], [[Перник]] и София. Там са карали череши и други плодове и зеленчуци, а от там са купували стоки за бита. Шипочките череши са били известни не само в района и страната, но са били съществен дял от износа за чужбина. Развити са били още лозарството и пчеларството. През 1947 година селото е електрифицирано.

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.210- – 212;